Как да побера тази любов
в моя свят, любовта,
колкото грахово зърно.
Настъпи времето да я отгледам
и си избрах една евтина ...

Ева ходеше нервно насам-натам из апартамента си. Поглеждаше часовника на стената и се чудеше как ще успее да се приготви. Дими щеше да дойде вече, а тя още не беше готова. Вратите на гардероба отворени, на леглото имаше дрехи и бельо, комбинирани като комплекти, а тя се разхождаше само по една копри ...

Една едничка вечер само те моля, нека бъдем двама, а после, като в мелодрама ще се превърнеш ти във мама! Молбата ми е без загадки, със думи искрени и кратки, о, позволи ми, моя сладка, чрез теб да се превърна в татко!

Лист отронен във късната есен, струна пееща припев познат, лъч в очите и ражда се песен, и се ражда нечакан, мил свят, и се събужда пак във мене стих забравен. Нежен звън на китара ни грабва пленени. И живота прилича на сън. От безкрая на цяла Вселена, от космически мрак и звезди, от метежните вихри ...

На запад от Понт, между Истър и Хем земята е бойна арена. Развява се буен славянски перчем, препускат прабългари, проблясва студено острието на меча, издигнат в закана, и вее се волно опашката - знаме, телата изгарят в незараснали рани, душите се къпят в метежния плам на надежда и вяра... И в биткит ...

- Русите не са арийци - каза внезапно един войник.
- Лъжеш се. Арийци са. Нали бяхме съюзници с тях.
- Това са нисши хора, болшевишки, нисши твари. Не са арийци. Така гласи учението.
Този разговор между немски войници от Втората световна война е откъс от книга. Но въпреки това дава много по-реална п ...

Какво ми е? Сякаш в душата ми се надига цялата болка на хиляди и още толкова хора.
Пак се чувствам самичка, а и не искам да съм с някой. Ти пак обърка душата ми. И за какво, защо, как пак стана така? Разумът ми казва да бягам, бягам, а не искам, не искам. Искам пак светът да легне в краката ми, всич ...

Светлината веднъж ми тя показа,
като сърцето и душата ми докосна.
След години тя повтори.
Но този път ме хвана за ръка
И тръгна с мен към светлината.

В друг свят.
Не се търчи, ни бърза,
затуй това и правим:
седим, лежим
или пък се носим, ...

И ний като тревата
мъчим се да растем и оцелеем,
но се намира някой,
да ни подкоси или потъпче.
Тъй си мисля, докат разпускам ...

***
Сънувам често аз дъжда напролет,
и винаги сред гаснещи мечти,
сънувам същия прекрасен полет,
с който всеки в Светлина ще проблести. ...

Всичко е потънало в мъгла. Непрогледна мъгла. Няма значение дали отваряш или затваряш очи, всичко е в мрак. Няма значение дали плачеш или се смееш, тъмнината поглъща всичко. Няма значение какво изпитваш... никой не се интересува от чувствата ти... Иска ти се това да са просто думи, думи празни като ...

Една минута мълчание
И една минута вътрешен спор
Още една минута лъжи
Отвори си очите
Магически стрели ...

Когато имаш толкова много,
ти трябва толкова малко -
да прогледнеш
и да го оцениш!

Изтрити стихове и думи премълчани, гори на кладата една любов, и в обръч стегната душата, се лута да намери брод! Във лабиринта на съдбата, тя търси звезден път, към онзи миг, когато, не ще ни думите делят! Когато хората ще бъдат хора и ще откриват нови светове, в черешата на двора разцъфтяла, ще ви ...

Пътуваме по стръмните пътеки
на днешните копнежи и мечти.
А вчерашните са отминали,
за утрешните рано е, нали...
Посоките се губят сред безкрая - ...

Изпращам с радост пак нощта,
посрещам утрото с надежда,
че днес добър ще е денят,
а, утре ще е сбъдната мечта.
Залязват утрините мълчаливи, ...

С краски пастелни синевата рисувам,
сойка прекрасна пропя в гората.
Хоризонта преливащ е огнено-кървав
със сълзите си поливам тревата.
Засвирва щурчето етюд много нежен, ...

Сърцата ни без пламък изгоряха,
пълзяхме жалки, счупили крила.
И обич изоставена ридаеше
в очите с мъртва пустота.
С любов превърната във пепел, ...

Отрони се, разпръсна се,
върху сатенената тишина,
лъскава и плъзгаща се.
И се стопи. И онемя.
В безсилието поражда ...

Не обещавай нови думи -сърцето ги отхвърля То помни колко нежни са думите ти първи Родени са във бурни, във тежки наши дни, в душите наши пълни с прогарящи сълзи. Не дей зови напразно от спомените светлина -под патина прекрасна са старите слова. http://www.litera.ru/stixiya/authors/galina/ne-obescha ...

Без теб в това плато
Не виждам вече поезия
Само дървета и храсти
А облаците с памучна бродерия
Се скупчват и на талази ...

Видях на плажа във здрача
Малка стъклена сграда
Със шест страни водещи шестте посоки
А зелените светлини на баровете я осветяват
В лилаво-червени примигвания ...

Красива Нежен шепот на нова пролет Двойка бели птици в полет Нежен полъх на топлина Спомен ме връща през ноща Затворил очи ,виждах само едно Колко красиво е това същество Сънувах ли или наистина бях Сега се будя целият в страх Не мога да спра да те жадувам Не мога повече да се преструвам Че не мога ...

Предателство
За пореден път повярвах,
Че приятел можеш да ми бъдеш.
Безброй шансове ти да дадох,
Но ти не спря ...

Поете, как път към теб да намирам,
нали съм си ветренна, а няма ограда,
която мен да ме спира.
А колко любови през теб са преминали,
били са и са си заминали. ...

Дълбоко Тих тътен, стон почти Странен блясък от следи Тих ръмеж, дочувам песен Уж е пролет, но живея в есен Сломен, отчаян и объркан Всеки от любов побъркан Ще се почувства така Когато изгуби любовта Вятър вее в мислите ми Странен блясък от следи Аз съм глух, но чувам звук Явно не съм единствения ту ...

А, казваха раздялата, че не боли!
Болели само парещите длани.
Болели, както никога преди,
от допира на старите пожари.
Раздялата е тиха, не боли - ...