Мислех, че днес ще е както преди една година -
на този ден да съм до теб,
да празнувам заедно с теб.
Да те целувам и да сме щастливи.
Е, да, някога се обичахме много! ...

Оставям те!
Не ме моли за минутка от ценното ми време.
Добре де, айде ще ти дам.
Слушам, казвай, ала бързо.
Не ме лъжи. ...

Наранявана съм милиони пъти.
Аз страдала съм като никой друг,
но не съжалявам -
случва се на всеки
да бъде нараняван от любим човек. ...

Часът е някъде след полунощ.
Ноща е тиха,
но коварна.
И думите преплитат се,
губи им се смисъла, ...

Има различни видове предателство. Предателството към родината - предадем ли родината, като че ли предаваме себе си. Страната, в която сме се родили, ни определя като личности - определя нашия начин на живот, нашите традиции. Предателите на своя род и родина нямат приятели - презират ги и свои, и чуж ...

Любовта е най-прекрасното чувство на света. Не бихме могли да си представим живота без нея. Всеки от нас мечтае да я изпита поне веднъж. Любовта ни променя - прави ни по-добри. Влюбеният гледа на света по разлечен начин - всичко му се струва по-красиво, по-вълнуващо. Когато сме влюбени, ние се опитв ...

Безнадеждно
Кръвта ми бавно тече
с всяка секунда, капка по капка,
каквото и да сторя, няма те вече.
Ти отдавна тръгна си, забравил любовната тръпка. ...

Илюзия, мираж или красива фантазия;
измислен приятел или търсена обич;
рамо, на чието пишейки плача
или просто моето допълващо АЗ;
глътката въздух, за да мога да дишам; ...

Дърво с корен съм.
Жилите му дълбоко впити
в земята.
Посрещам уморени птици
в клоните, ...

Кръвта във вените ми блъска-
подлудява морното сърце
и в него пламък съска
багрещ разтревоженото ми лице.
Върху жертвените клади, ...

Тръгна си внезапно, без да се сбогуваш.
Ти остави мъка, мъка и сълзи.
Май ти писна мили пак да се преструваш,
само че не знаеш колко ме боли.
Исках да се върнеш и пак да ме прегърнеш, ...

Помниш ли небето синьо? Блясъка
в нашите очи?
Как в нощите невинно, говорехме
за своите мечти?
Помниш ли момичето наивно? Клетвите за вярност и любов? ...

COME BACK TO ME
Alone again, i feel so alone again
With this emptiness i just can't hide
Picture me with a broken heart
See the tears run down my face ...

И всичко свърши...
Това ли бе?
Затова ли се отказах аз от всичко,
затова ли отхвърлих хиляди мъже?
Това ли беше? ...

ЦЪФНАЛ ХРАСТ,БЕЗДОМЕН ПЕС!
Винаги бьрзаме като откачалки
и бутаме в навалицата своя стрес,
а не виждаме нещата малки-
като цьфнал храст,бездомен пес. ...

Не я познах....
Седнала на пода до прозореца.
С цигара за първи път,
пиеща кафе.
Толкова различна, тиха, ...

Щастлива съм, че Бог дари ме,
да бъдеш ти сестрица моя
и толкова години все вървиме,
ръка в ръка, не сетили покоя.
Прекрасно цвете е душата ...

Аз - природно явление
Остров и красиво цвете, обградени от вода –
аз и любовта безумна, наоколо - отново самота.
Жарко слънце с погубващи лъчи –
изгубена надежда и две разплакани очи. ...

Обичах те, но ти не ме обикна.
Исках те, но ти не ме разбра.
Молих те, а ти дори не ме погледна.
Страдах, а ти ми се присмя.
Сега твърдиш, че ме обичаш, ...

Изневяра
Колко пъти ми изневери,
колко пъти да ти простя,
колко пъти с друга ме замени,
колко пъти от болка да крещя? ...

Криста седеше приведена над огнището, навиваше дългата си сива коса на масурчета и се взираше в котлето. Бе изпълнила рецептата съвсем точно – петнадесет упойни билки, нокът от хлебарка, крило от сврака, змийски зъб, перка от зла риба, сол, люта чушка и мравешки яйца. В парченцето пожълтял и оръфан ...

Да опознаеш другите,е по-лесно,отколкото себе си, защото другите ние гледаме отстрани, а себе си - не можем. Преценяваме другите по техните действия и постъпки, по думите които използват и начина по който се изразяват. Едновременно с това обръщаме внимание и на външноста, на това, как изглеждат хора ...

Вижте, аз ще ви сътруднича.
Всичко ще си кажа!
Аз не бих я наранила, камо ли убила!
Всичко стана толкова бързо!
Нервна реакция. Видях нещо, което е изключено да видя. Малко преди това го видях. Трябваше да сторя нещо. Ако друг го видеше след мен, можеше да се побърка. ...

Обичам те,
тъй, както сутрешна трева росата,
тъй, както неузрелите жита,
на жарко слънце топлината,
тъй, както птица - ...

САМОТА
Ти си тръгваш и нямам сили да те спра.
очите ми безпаметно те гледат
и тайно се надяват да се завърнеш през нощта.
Дали ще имам думи да говоря, ...

Очаквам лятото, но то е във безкрая.
Жадувам този миг и искам да играя.
Лика ти щом пред мен се появи,
не мога да се спра и нежно ще те галя.
Ще бъдеш моя господар и три желания ще са отплата. ...

Обиколила хиляди тела,
изневерила ми с кого ли не,
ти пак при мен се връщаш
и търсиш път към моето сърце.
Какво не направих за тебе? ...

Пренебрежително отнасяш се към мен.
Аз влюбих се и съм във плен.
Реших да спра да ти говоря,
а почвам да се смея,после споря.
Освободи ме от любовните окови. ...

Малко пиша. Рядко на хартия. При страст- е на! Дланта. Поти се в порок двоичен, ред до ред подред реди, реди, реди… шрифт равноскучен. И безличен. Протеза нагодена за куц луд, сакат, но автентичен; дрипав, чорлав, бос; шумен, алогичен, сложен; гневено плюещ, невъзможен. А в сърцето- прост. Скъп ми б ...

> Лежа си посред
> изпразнената стая..
> Гостите са вън.

Едно е сигурно -
вода
и
хладнокръвна обич
има за всички. ...

> Сливовият цвят
> на прозореца ми чука.
> Какво нахалство !

фламинго флиртува изящно с безкрая. безстрашно спи с еднокракото щастие- друга чапла днес ще е тая намерила рая -------------------- стабилна оптична илюзия, химера за сигурност. отразени звезди претендират за бисери. вероятно само с лека кунтузия, ще се размине този, който е сигурен. и винаги смел ...

Непроменимия свят
Няма смисъл да променям
живота непроменим.
Има смисъл да живея,
за да покажа какво е вътрешния мир. ...

Предизвикателства пред младите в Обединена Европа.
Либералният отговор.
“Живота ми след всяка крачка, до гроздето се приближава, когато повече се мачка по-силно виното му става”, така един български писател илюстрира живота си, който без съмнение би подхождал на цялата ни нация. Няма да вниквам в ми ...

изпрани чувства съхнат на простора
простряни след центрофугата на времето
изцедени до капка от двете му ръце
избелели изглеждат
от стария прах за пране ...

Мъжът седеше на една пейка в парка и гледаше малките деца, които тичаха с радостни викове по тревата. Тази гледка го отвличаше до някъде от мрачните мисли в главата му, но не беше в състояние да заличи напълно спомените.
Спомените... те са вътре, а от себе си човек не може да избяга.
Виктор, така се ...