Ние хората казваме, че познавама много чувства - щастие, омраза, мъка,радост и още много други... но за мен света не би оцелял без едно чувство наречено "любов". Любовта е нещо свято... но както във всичко друго и в нея има горчивина... Напрегнатото ежедневие и сивите делници са неща, които сами си ...

Не почувствах болката на изоставения,
само мъртво вълнение,
само мъртвешко мълчание,
само пустош.
Глътка въздух, преди задушаване. ...

Аз срещнах Вас – отново в мене сърцето мъртво оживя, а споменът за златно време в сърцето върна топлина. Понякога във късна есен се случват дни и има час, когато пролетната песен отново затрептява в нас. Тогава пак от вдъхновение на миналите ни мечти, в забравеното упоение се взирам в милите черти. ...

Полека вървях по тревите,
с нозете си боси попивах -
от утрото ранна росица -
горчивото на пелина.
Лицето в косите си криех - ...

Скрила се в тъмното,
стаила страха,
ближеща рани от нищото,
чакаща някой да каже „Ела!”,
стои за пореден път Любовта... ...

Ти мълчаливо взе решение да си отидеш,
Не ме целуна, даже за последен път,
По–лесно беше да се скриеш
И без довиждане, да ми обърнеш гръб.
И чаках аз със дни да се обадиш, ...

Не ми се стои сама,
не ми се плаче в нощта!!!
Не знам защо,
не знам кога?!?
Аз ще те забравя, ...

Лодка към ада,
Лодка към ада,
Към ада, в който
Никой не страда...
Посивели лица ...

Време ли е вече да си тръгнем? Нека тази вечер (само) с теб да се прегърнем... Проклето време, пак ни се изплъзна, на общото ни бреме с вино да отвърнем... Домакин си днес, наздраве! Нека да е вино - и то да е проклето! Дано не се забравим и когато пак се видим проклети или не - да сме заклети. Дали ...

Неуспели зародиши.
Умъртвени мечти.
Бягащи сенки.
Забранени игри.
Не сънувам. Не плача. ...

Ако можех всичко да кажа
само в едно стихче,
щях да рисувам сърцето,
в което си ТИ -
МОЕ СЛЪНЦЕ! ...

Аз искам да вярвам, че любовта просто я има...
че няма да ме отминава все...
Че както срещат я другите така ще я срещна
и аз дори след много бури и ветрове...
Че не тялото, а душата някой истински ще люби ...

Безсънна нощ
И тази нощ сънят ме подминава със насмешка,
пронизва ме надменно с поглед син ;
ехиден смях, усмивка дяволска, лудешка -
портрет рисува пак цигареният дим ... ...

Гледаш ме,оооо
имаш наглостта да ме гледаш,
като бълваш змии и гущери,
зад гърба ми.....
Говориш ми, ...

Можеш ли да останеш
неподвластен
на желанието да погледнеш
натам,
накъдето мисълта те връща ...

След концерта
с поотпаднал глас,
с лице бледо
и умора в очите,
автографи разписваш, ...

Вали.
Мокри тротоари, кални сънища и
никакво предчувствие за пролет
(с нежен аромат и трепет),
а за кръговрат-безпътица. ...

ЗА СЕБЕ СИ
Аз мога да съм тиха , нежна ,
да бъда мила и добра ,
да бъда толкова прилежна ,
че думичка насреща да не ви река. ...

Щастлив бъди във глупостта си,
не се сърди, не се кори,
щастлив бъди във лудостта си,
ти с нея по-велик ще си.
Щастливците сега са много, ...

АПОКАЛИПСИС
Начумерена луната
със настръхнала коса
изгрява. Под дърветата
в храсталака скитат вълци, ...

Дори и да не бъдеш сам
след мене - знам - ще си самотен.
На друг сърцето си ще дам
и другият ще е страхотен!
Не идвай повече при мен, ...

Ира
Залеза облегна уморено глава на високата планинска гръд. Сякаш всичко се готвеше за сън. Денят се превърна в малки светулки, които потеглиха към пещерата в подножието на хълма.
Мъглите започнаха да се надигат от гробовете си и напуснаха земята. Като змии запъплиха по нощния свод.
Звездите разкъс ...

Когато в пурпурно червено
слънцето залязва в нищото
и се събуждат странници,
възкръснали от кланници,
и демони в огнището, догарящи с твоята съвест... ...

Тръгна си. Просто така, както и дойде.
Забрави. Просто и лесно, сякаш не ме познаваш.
Ей така. Остави сърцето ми да умре.
Решила съм. За мен само спомен оставаш...
Върви. Не се обръщай, ...

На един човек,който ще остане завинаги в сърцето ми,а ив на тези,които го познаваха!
за Сбогом на Алекс!!!
Тъмно е... тихо е... празно е...
Всичко отлетя за миг.
Страх ме е и пак крещя, ...

LINKIN PARK
"From The Inside"
Don’t know who to trust
No surprise
Everyone feels so far away from me ...

Птица съм.
Свободна.
Мой е безкрая.
Мах с криле -
и достигам ...

Около мен има много, много възглавници, и много перца, и котки... Около мен живеят топлината на съня, безтегловността на пробуждането и енергията на деня. Около мен съществува цял един свят, а може би дори повече от един. А в мен? В мен е тъмно. Вече дори свещ не огрява така (не?)познатите ми скрити ...

Високо изви се в нощта
протяжен вълчи вой,
но не уплаха от смъртта -
желание диво носеше той.
Високо се вдигнаха тайни слова ...

Когато те открих в полята вироглава
ти вдигна огнени очи към мен.
Като с копита на диви коне
затуптя сърцето ми мигом,
но в моите тъжовни океани ...

Тъжно е
Тъжно е да си изпреварен,
да си смачкан и покварен
и отново да си изместен
от поредния идиот известен. ...

Погледни дълбоко в очите
и ще видиш някогашния пламък,
когато бяха още живи мечтите
и сърцето не беше от камък.
Погледни навътре в душата, ...

По Никола Гигов
Ти рееш се и се издигаш
под оловно родопско небе.
Пишеш книга след книга,
хоризонта син те зове. ...

>> Времето минава ,
>> споменът остава .
>> Сълзите спряха ,
>> чувствата умряха .
>> Мислите летят , ...

Днес срещнах един непознат в автобуса. И се малко заплеснах при все самота и покруса. Той имаше твоите устни, очи и магия. Само му липсваше луничката малка, а може би - скри я. Днес срещнах един непознат и отминах. Без да искам се стреснах колко отдавна заминах? Днес срещнах един непознат... И пак м ...

Вятърът се сърди пак и фучи като котак, не желае да признае, че на Снежко идва края. Но на горската поляна, върху белия снежец грее цветенце засмяно. Минзухарко-хубавец е подал главица синя... Пее весело капчук... С пелерина от коприна Пролетта пристига тук.

Нямам вече сили със самотата да се боря аз сама,
а ти да гледаш от страни......
Нямам вече сили снимките ти аз да гледам,
и затова всичките ги аз за миг изтрих........
Нямам вече сили твоето лице да гледам, ...

БЯХ НА ОСЕМ ГОДИНИ...
Бях на осем години, когато
отделих се от родния дом.
Беше пролет и идваше лято…
Аз потеглях на път мълчешком. ...

Дойдох внезапно в живота ти, нали? Не очакваше така да се получи, да тръгне всичко в посоката на любовта и накрая всички да са наранени от това. Едва дойдох, прекрачих входната врата, докоснах те и е време вече да си тръгвам. Неканена дойдох, какво очаквах да получа, това не обич бе, а някаква игра ...