Обичах те, но ти никога не бе до мен Обочах те а ти нехаеше за мен Обичах те макар да лъжеше без край Обичах те, но ти обичаше ли мен? Обичах те защо не го разбра? Защо сега след като те мразя, разбра за своята вина? Мразя те и мразя всичко в теб Мразя те за всяка болка и сълза Мразя те, защото ме п ...

Разпната
Искам те, чакам те, кръстя се!
Кръстове нося в зениците
и разкъсват се пръстите
в пепелта на пепелниците. ...

Нашата пътека
Подари ми небе, огряно с милиони звезди,
не осеяно с облаци - тежко олово,
нека срещаме пречки, нека даже боли,
но сърце до сърце нито вик да отроним, ни слово ... ...

ВИНО
На зет ми Анастас,
със обич!
Една глътка, и...
после пак една! ...

Живял в земята Уз
един човек на име Йов...
Той бил правдив и непорочен,
имал три дъщери и седем сина.
А Сатана го заклеймил и казал Богу ...

Бориш се всеки ден,
за амбициите си,за любовта...
И за какво?...
Всичко е толкова преходно...
Вярно!Живота е низ от мегове, ...

Стоя си в някакво кафе,
забутано в квартала тих,
пия сода от бутилка
и мисля си за теб!
Каква романтика!Нали? ...

Вървя,
вървя и шепна стихчето на живота.
Вървя без да виждам къде -
виждам само теб.
Играя, ...

Обичай ме със мисълта си,във сънищата си...
Обичай ме със пулса на сърцето си...
Когато се наситиш да обичаш,
люби ме с цялата си нежност на душата си!
Да бъде тялото ми мястото където ...

На Кристина
Нежна си, по-нежна си от свила,
косите ти от огъня – червени,
от амфора снагата си добила
и океан дълбок в очите ти зелени. ...

Слънчев ден дойде
и под синьото небе,
и пред Черното море
се запознах с едно момче .
Обичах го до болка аз, ...

Две симетрични червени следи стопяват се бавно, сгъстявайки мрака. И скучни историйки с щемпел "преди", неподвластни на разума, мисълта ми причакват. И поели я здраво, я измъкват от мрака, който пълни зениците с пустота и умора. И макар че са скучни, и банално нечакани, те предлагат надежда, път към ...

ТИ СИ ТУК
Една самотна сянка се изправя,
посрещната от нежен полъх.
Една душа пътечка си проправя
и ти си тук да я целунеш ...

Самотен съм. Навън е мокро. Небето неестествено тъмнее. Небето се е вкопчило във покрива на блока срещу мен. И то копнее за малко топлина, но получава студен бетон и пръски от дъжда, на мълниите синята жарава наместо обич... Сипкава ръжда във шепите след влагата остава... И в моите очи сега личи ръж ...

Аз знам-
не беше миг това,
а цяла вечност.
И днес сме пак в градина.
Валят над мене пролетни цветя. ...

Имам многа приятели,
но тези приятели
са всички предатели.
Правят мили очички,
а зад гърба ти срички ...

Разбра ли най – сетне че Аз съм любовта, сега когато ме ревнуваш от дън душа.... Как се сети, че без мене няма да можеш, когато с друг ме вида.... Как буря преобърна душата ти, при мисълта, че ще те забравя... Май не ти изнася, че спрях да ти показвам чувствата.... И дори да не признаваш, за тебе Аз ...

Т и з а к ъ с н я Сега вярваш ли ми, когато ти казвах че ще ти липсвам и че ще ме търсиш. Прозря ли, колко много си загубил... Прозря ли, колко много ме болеше... Но закъсня... идваш прекалено късно, вече не съм сама, и кротко смирена не те чакам вече.. просто вече съм чужда.. но не плачи, знам, че ...

Отивам си...
Отивам си, заминавам надалече.
Отивам си, не искам да те виждам вече.
Тръгвам, за да забравя теб и любовта.
Тръгвам, за да живея, но не в лъжа. ...

На него...
Безмълвно гледам те
и плахо минавам покрай теб.
Насила усмихвам се,
а болката разкъсва ми сърцето. ...

Живота е...
Животът е безспирен влак
превозващ безброй осъдени души,
едни качват се, други го напускат и пак
в незнаен миг щастието все ще се руши. ...

Зад ъгъла на тази сграда,
момичето сега ще страда.
Опряла гръб в стената-
тя дълго плака.
Отзад на тази улица широка ...

Тежък сняг заваля-
едро и на парцали.
Уж беше дошла пролетта,
а след нея зимата пак дойде-
непоканена. ...

Лято старо в зората догаря
и неясна надежда ти виждаш
във всяка молитва към мен.

Прости ми, че живея с мисълта за теб,
че очаквам докосването ти с толкова трепет и вълнение,
че изгубих се в лабиринта на душата ти,
че се оставих на желанието да ме води по пътя към насладата,
път по който нямах право да вървя, ...

Върна се ти .
Възродиха се надеждите мой.
Пролетта разцъфтя в мен.
Отдавна чаках те аз.
Върна се ти, но не при мен. ...

Дон Кихот е един герой-символ на хуманизма. Той олицетворява представата за принципност. И както знаменитият идалго се е сблъсквал с пренебрежението и нетолерантността, така и на съвременните донкихотовци не им е лесно в джунглата на човешкото безразличие. За съжаление в различните прояви на живота ...

Сянката на спомените паднала едва, закрила явно и реално - размила е пренценката на мъдростта да различава просто от банално. Лабиринт от дребните неща , ребус от нерешените проблеми, и всичко пак тече едва ... Часът е пет и време е за тръгване, но връща се отново той, и дяволът всели се в машината- ...

Свободата на словото е сред най-значимите граждански права. Всеки би трябвало да има свободата да търси, разпространява и получава информация под всякаква форма, стига тя да не противоречи на истината. Свободата на словото е в основата на всички свободи. Естествено, когато става въпрос за клевета ил ...

Eх,моряко мой Стягаш пак багажа свой. На пореден воаяж Тръгваш ти в този час. Мен оставяш тук сама С нашата малка дъщеря. Какво за теб да и говоря ми кажи Сега на малката Мари?! Очите детски ще се стрелкат в мен Не ще ми дават мира Нито нощем нито ден. Как мога да излъжа аз това дете, Че далеч и сам ...

Жадувам те
Жадувам да те имам в ноща
да усещам аромата на кожата ти,
да се слее диво плътта
от страст да потъна в прегръдките ти. ...

Без задръжки
Диви танци, луд купон
на дансинга вилнеем двама,
това за нас е като закон
да представим шеметна програма. ...

Скулпторът
Статуите му бяха като живи. Формите и идеите на творенията му нямаха аналог. Беше признат преживе за гений. Всеки по-богат град се гордееше да има негово произведение. После тръгна мълвата, че се е побъркал и е спрял да твори. Разчу се, че внезапно е започнал да създава чудовищни машини. ...