Всичко е любов! Тъй влюбено се смее
изгревът като ухажва синевата.
А птиците копнежна песен пеят
във утрото, събудило цветята.
Вятърът, притихнал във тревите ...

Въздушни кули – срутват се на пясък...
Без смисъл мисли прогонват се от вятър...
Слепците гледат – очи умират в блясък...
И глухи чуват – подхлъзват се на плясък...
Светци неземни – по дъното се реят ...

Отлетяха вчера белите лястовици,
но белият гълъб кацна на нашите улици...
Но дали сред хиляди гарвани,
не сме забравили за белия гълъб в нас
Поздрави, Ралица!

Защо ми каза, че ме обичаш
така беше по-добре
Поне бях свикнала с болката
Сега прозрях нещо, което
видях по времето, в което ...

Къпеш се в светлина,която поражда срах. Живееш живота си. Ставаш за смях. Пътят ти пресечен е от ужасния грях. Смъртта разсъблече те в неясния мрак. Чувам смях, далечен, познат. Вик нечовечен скандиращ: “Грях! Грях!” Въртиш се безпомощтен. Няма сън. Нито за милост надежда. Съвестта те гризе и до кра ...

***
Подай ръка – недей да я прикриваш,
аз зная, че е черна от греха,
аз зная, че е тежка от милувки
по чужди бели женски рамена. ...

НОВОТО ПЪЛНОЛУНИЕ И както се случва в приказките - това село не беше като останалите. Жителите му си живееха съвсем нормално въпреки тихата си лудост без въобще да улавят живота извън него. Света не се интересуваше от него, а и селото от света, сякаш че съществуваха независимо едно от друго, което н ...

Тази страна е превърната в лагер, със мрежи...
Бели прожектори... кучета... страх...
Майко, прости ни!
Краят настъпва, когато млъкнат поетите.
12.03.1986 година.

Полека, ден след ден - умирам.
Усещам болка в мозъка, гърдите.
И сутрин много кашлям... Плюя!
Парчета делник, късове от спомен,
затлачен вътре в мене... Колко са звездите, ...

В живота ми ти влезе мълчешком
почувствах - света спря да се върти.
От този миг сърцето ми е твоя дом
и с тебе свързани са моите мечти.
Погледна ме, видях, че във очите ти ...

Протягате ръце...
Усмивки, скрили болката горчива,
изпращате - като стрели - един на друг.
И всеки в погледа на другия открива
неясен присмех... ...

Изпей ми песните, които
ми бяха толкова любими,
и същите онези песни,
оставили ни спомени незабравими.
Разкажи ми приказката стара, ...

Обичах те!
Обичам те!
И пак ще те обичам!
За мен смъртта не е раздяла!
И макар света да бъде вече по-различен ...

София
София е градът, в който съм родена и живея. Тя е столицата на България. Нейното население надхвърля един милион души. Тук има много забележителности като музеи, паркове и паметници.Най-големите и интересни музеи са Природо-научният музей, където можем да видим множество животни и птици и Истор ...

Една лъжа-това бях аз за теб...
И винаги ще си остана един красив нереален силует...
Ранявах те с измамните очи,
с усмивката студена погубвах твоите мечти.
Понякога Дявола откриваше в мен и мойта безпощада... ...

Искам да ти дам без капка свян от пролетните дъждове молитва. Но ти недей разумно се опитва да разгадаеш пурпурния блян на залеза от прилепи премрежен. Подире ми не гледай с жалост, щом светят стъпките в нощта, разпалили пожар от светли пръски. Недей обрича двама ни на старост, обрамчена от тежки бр ...

ПОЖЕЛАЙ СИ МЕНТОВА БОНБОНКА
Отвъд Нашия свят
е Празнота.
Отвъд Празнотата е Другият свят.
Отвъд Доброто и Злото е Истината. ...

Да вали...
- Няма нищо по-хубаво от лошото времеее! Ей, момче, много хубаво вали, а, кво ша кайш! Ехехеееееее! Вали, валииии... А така! Да гърми, да вали! Няма нищо по-хубаво от лошото времеее – овехтяло сако се мята веселяшки около мършавото тяло, настръхнали сиво-синкави косми около шията и деколт ...

Н а т ю р м о р т (танка) Пропука кора, меко пръсна рубини презрелият нар и раздаде тръпчиви, бързи целувки. И пак... * * * Пак ме разтапят - пълна восъчна пита... Тежки смокини залепват по пръстите, заиграват в очите ми. * * * Очите ми... мек слънчев пристан за тебе, букет ириси - събрали в дълбоко ...

Самотна съм. Но не задълго. Аз знам, че тя до мен ще долети, сърцето ще докосне мълком и чуден храм ще съгради. Стените – тънички и бели. безкрайни кули към небето ще летят. Пред портите два ангела красиви на пост любезно ще стоят. Наоколо – морета сини, зелени острови, златиста светлина, божествен ...

В усмивката
на капка роса,
в целувката
на миг
топлина - ...

Вдишвам чистия, свежия,
вдишвам нежния пролетен дъх.
° ° °
- Хей, ти, замисленото момиче, защо плачеш?
- Не плаче - отвърна цветето - дарява живот. ...

По
слънчевата
пътека
във парка,
между ...

В песента
на малкото птиче
кацнало на перваза
в аромата на кафе,
в задушаващата ...

Влез.Затвори вратата и остани!
Остани завинаги в този дом,
където те чака само любов и топлина.
Остани при мен.Нека двамата заедно
да поемем по пътя на живота ...

Прегърни ме, мамо...
(разказ)
– Иване! Иване, бре! – провикна се с гневен глас старият дядо Стоян. – Гино, не
го крий, ма жена! Къде го свря туй магаре? Само да ми падне – бузите му ще горят! Иване бе...
Иван с треперещи пръстчета повдигна завивката и подаде русата си главица из под леглото. Ококори ...

Обаждам ти се...
Просто да те чуя,
защото нямам сили да говоря.
Гласът ти като огън ме изгаря,
душата ми политва към простора. ...

Искаш ли ме?
Протегни ръка и аз ще бъда твоя.
Аз съм цвете, обградено от тръни.
Страх те е от бодлите ли?
Болката е нещо мигновено, ...

Aлекс & Бети
Да обичам, о... не зная... на самота ухая...
Нямам сили болезнено познати думи да повтарям,
никога не съм се чувствала както днес бездомна.
Вратата на мечти и чувсвата затварям, ...

Видях най-щастливото куче на света! Беше завързано толкова време, че щом го пуснаха най-после на свобода започна да тича наоколо неудържимо, без никаква ориентация, блъска се по дърветата, сменя рязко посоките, събори няколко саксии с цветя, влуди една котка... Накрая се измори, дойде и ме близна по ...

Здравей, аз се върнах!
Толкова неща искам да ти кажа, но не се получава. Боря се да събера всички тези мисли в няколко смислени изречения, но е трудно. Може би ще ми отнеме време. Спи ли ти се тази нощ? Не? Тогава пусни онази стара италианска касета, облегни се на стария, кафяв фотьойл. Тази нощ я з ...

“Майка ми е дива костовистка…” …“Онова девойче отсреща бая пълни окото…” …“Стига бе ние не ти ли стигаме?!?!…” …“Е ти си пълен изрод, брато, чак ме кефиш…” “…………”
…сякаш света спря. Нормално ли беше? Хората пред мен говорят… виждам как устните им се движат, но дали казват нещо? Oглушах ли? Или прост ...