****

Въздушни кули – срутват се на пясък... Без смисъл мисли прогонват се от вятър... Слепците гледат – очи умират в блясък... И глухи чуват – подхлъзват се на плясък... Светци неземни – по дъното се реят Набожни роби за демоните пеят... Накладен огън – превръщасе на прах, а всичко живо със себе си играе шах... Ума убива бедното сърце, а волята горката – стана за мезе... Игра на котка-мишка с глупостта и спомена се пази зорко от гордостта.. Идеи много в презумция една, Новороден умира в болка и тъга, Подложен от безвременни мъчения, живеещ перпендикулярно на реалността... Светът върви обратно някъде, не мисли никой, само суета... Илюзия, че хубаво се влачиш дълбоко и бездънно в калта... Но не, не се говори за депресия, Несвързан е бъртвежа на мъртвата душа... Цари велико кралско безразличие, Погледнато през цветни стъкълца... P.S. - На никой не му пука за никого, защо пък не с всички да е така? И без това живеем в скучна сива лудница...