IceMoon

28 резултата

****

Въздушни кули – срутват се на пясък...
Без смисъл мисли прогонват се от вятър...
Слепците гледат – очи умират в блясък...
И глухи чуват – подхлъзват се на плясък...
Светци неземни – по дъното се реят ...
102

Морски град

Градът навява мрачни спомени, морето уморено ми шепти: изгубиха и пяната вълните ми, успокоени, стигнаха брега с надеждата да бъдат разпенени.. Не кацат даже чайките с пречупени крила от тежестта на слънцето, погледнато през призмата на изкривени цветни очила. Прохладни вечери закриват залеза, показ ...
79

Случка

Горчилка. Изстрел. После кървава луна.
Кръвта била най-сладка при пълнолуние...
Живот, погубен от безумие...
Живяла някога една душа
в сърцевината на гърдата ти... ...
92 2

И ти си същия!

Виждам подигравката в стъклените ти очи
на миналото, гонещо настоящото бъдеще,
виждам лъжа, лицемерие, използвачество
безумно към невинна, наивна и бедна душа.
Не вярвах, че и ти си като тях – другите, ...
102 2

„Химия”

Удавих се в морето на бездушие и сълзи,
проронени заради действията на другите..
Омръзна ми вечното осъзнато неразбиране
и хвърчащите из облаците несбъднати приказки..
Всеки поучава, остават си само думите ...
126 6

ххххх

Докосва вятъра и нашепва думите, които иска да чуе всеки любим, поддържащи огъня, спомена незабравим, но тъжно превръщащи пламъка в пепел... Гледа града и празните улици, покрити с прах, създаващ дима.. Дори и гората угнетена мълчи, изгубила някъде там мечтите си.. Красива тъга отразява реката от сл ...
132 8

Гостенката, която ми помогна да направя избора си

В този следобед докато пиех кафе ми се звънна на вратата. Зачудих се, не очаквах гости. На вратата ми се появи тя. Красива и студена, както винаги, бих казала съвършена, ако знаех какво е съвършенство. Не я бях виждала отдавна. Седнахме, направих й кафе и се заприказвахме за живота, за любовта и раз ...
174 16

Просяк

Не съм просяк, молещ за остатъци
от отдавна изгубена любов,
не прося минути на нежно внимание
и после забит в гърба двуостър нож.
Вървя по улицата на разбитите мечти ...
125 14

За кафето и реката..

Кафето сутрин е някаква безвкусица
горчива, но пък е навик за отрязана ръка,
хващаща дръжката, когато пиеха устните
течността и усещаха вкуса му и сладостта...
Водата пък е особена горчилка ...
100 2

Кръпки

Закърпвах части от себе си, кръпка по кръпка,
да стана цялата идеална за тебе, реална жена,
но ти не ме разбра и такава не ме пожела...
А имахме мнима връзка, илюзия моя бе това...
Обичам те, борих се, че дори и сега... ...
128 14

И тя си отиде...

И тя си отиде. Както всички край мен си отиват, макар и не завинаги... Мразя разделите, с всяка такава по частица от мен умира. Беше хубав ден, получих обаждане - "трябва да се видим задължително". Учудих се, никога не бе ми говорила така. Реших, че нещо наистина сериозно е станало... Така и беше. Т ...
151 8

сбърках..

Сбърках, останах сама
на края на вечността,
където изчезват мечтите
и умират в реалността.
Убих се, за да убия заблудите, ...
122 12

xxx

Сама съм, както винаги ще бъда и била съм си така. В мен има само безразличие, дразня се, но свикнах с това. Не ме учудват ни лъжите, думите, които ти изричаш – добре звучат. Но за ушите на глупава наивница, а аз не съм, защото не живея в твоя свят. Любов и обич? Вечна при това? Разсмиваш ме, нима с ...
95 4

Глупаво

Обикнах те дълбоко, обичам те, без смисъл, реално едностранно и невъзможно е това. Живея явно в света ти на илюзии, където не фигурирам истински в реалността.. Далече си от мен, както винаги досега, за пореден път се чувствам и съм съвсем сама. А ти не го разбираш, не искаш и да промениш това, живее ...
94 6

СИВОТА

Със сивите сенки се сливам,
изчезват цветните картини.
Усещам сивото ежедневие,
появяват се сиви чудеса.
Виждам сивото безличие, ...
87 2

Измислици

Правих си отново фалшиви илюзии,
че имаше някога и има някой до мен...
Дори вярвах на своите глупости
да не съм сама в света ми студен.
Сега се усмихвам отново на себе си, ...
93 8

Грешка в системата

Сега е модерно да се създават нови системи, технологии, софтуери... и все неща от този тип (не съм от най-компетентните в тези сфери, ще ме прощавате), кои за улеснение, кои за просто бягане от реалността, но помагат по един или друг начин, само че не е определено добър или лош... Всеки има право на ...
106

Отивай си

Отивай си, не искам да докосвам
с устните си каменна студенина
на статуя, изваяна от илюзии
и восък, разтопен от лъжлива пустота...
Не искам в себе си да виждам нечия заместница, ...
126 14

Напоследък

В последно време е студено някак си,
настива се от пронизващата мъгла,
очертаваща силуети на мними приятели
и сенки, излизащи на светлина...
Напоследък сякаш се чувства апатия, ...
98 2

Вечер на размисли

Тази вечер се прибирах отново по познатите улици, но те като че ли бяха различни, навяваха спомени... Колко пъти минавахме с него от там? Не ги броях, просто сякаш не обръщах внимание... заслепена от някакви там мисли за нещо различно... Бяхме заедно, смеехме се, а сега бях сама, него вече го няма.. ...
130 6

Пиянство

Отново от житейската чаша отпивам
сладко-горчив уж натурален сок,
наричат го коктейла „Живот”,
сервиращ се с черна маслинка..
Вкусвам глътка, после две ...
103 4

Неизпълнено

Отново неприето позвъняване,
ненабирано изобщо преди това.
Безкрайна шумотевица на падане
в невидим и бездънен водопад...
На думи неизказани, немислени, ...
105 4

Майски ден

Пореден ден на черешова диета
и утрото те среща с повехнали цветя
на мрачни, но реални сънища,
с усещане за глад на изгубена душа...
Вън слънце грее, пеят птичките, ...
135 14

Когато се събудиш

Когато се събудиш, не виждаш цветята,
които до преди си виждал в съня си,
когато се събудиш, не виждаш луната,
която е била красива, докато си спял...
Когато се събудиш, не виждаш дъжда, ...
148 4

Разбита стъклена мечта

Апатия отново, безумие и вечна самота, това е белега на хода на реалността. Обичаш, грешиш, разбира се, пълна заблуда е това, защото няма чувства истински в смъртта, с която през агонията досигаш дълбоко дъното на разбитата на парченца стъклена мечта. Мечта да бъдеш с някого, обичан при това, а ето ...
154 16

xxx

Наоколо сякаш вие глутница
на неспиращи и сиви ветрове...
Завъртат вятърната мелница
на хаоса жестоко в нечия глава..
Играят си с листите, ...
147 10

Сама

За пореден път няма никой до мен
и съм сама в някакъв приказен сън,
който всъщност далеч не е приказен,
а всъщност е новият стар мой кошмар –
да се боря сама за пълна безумица ...
145 10

На него

Боли! Сърцето в болка се къса,
но аз знам за моята ориса
на болка и вечна красива самота,
защото има губещи в доживотната игра.
Отново и отново чувам глухото „Обичам те”, ...
128 6