ххххх
Докосва вятъра и нашепва думите,
които иска да чуе всеки любим,
поддържащи огъня, спомена незабравим,
но тъжно превръщащи пламъка в пепел...
Гледа града и празните улици,
покрити с прах, създаващ дима..
Дори и гората угнетена мълчи,
изгубила някъде там мечтите си..
Красива тъга отразява реката
от слънцето, изгаряща в парата,
убиваща всеки грам живинка,
неподвижен е даже и ритъма..
Изгаря от горещината и задуха
и последната капка на нежността,
изсушаваща надеждната сълза,
живяла вечно в илюзорната визия...
Сухо, но ветровито плаче времето,
неспиращо тумора във всяка душа
на болка, разкъсваща в дълбочина..
Носталгия по несъществуваща красота..
27.06.2006 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Минева Всички права запазени
