Нима вече те губя, моя любов?
Толкова скоро?
Само спомен ще бъдат щастливите дни,
прекарани заедно!
Време на грях и обич голяма- ...

НЕ ЗНАМ КАКВО Е,
но го чувствам вътре в мен
НЕ ЗНАМ КАКВО Е,
попаднала във негов плен
НЕ ЗНАМ КАКВО Е, ...

ТИ
Болка..
пареща болка ,разливаща се
като вълна.
Пяна.. ...

Над своето космическо творение в началото Бог даде благослов и бездната от нямото безвремие изпълни се с небивала любов. И блестна светлината в мрака, и стана ден,и стана нощ-така родила се Земята-майка от някаква невидима ръка. Запътила се гордо сред звездите, а сякаш в омагьосан кръг лети с въжета ...

...Една твоя усмивка.
Една твоя въздишка.
Една твоя дума.
Един твои поглед,
един жест, ...

Гледам колите в един автосалон
и се сещам за моята книжка с талон
шофьорска е тя, но потънала в прах
щото от както я взех си стои и разбрах
че без кола и бензин е ненужно картонче ...

Вече сутрин е и станах
измих очите, листа хванах
и със перото във ръка
пиша стихове сега
Не си мисли, че полудявам ...

ДОЦ. Д-Р НИКОЛАЙ КОЛЕВ И СТУДЕНТСКИТЕ ДИПЛОМНИ РАБОТИ ПО ЕТНОГРАФИЯ В ПЕРИОДА 2000-2005 ГОДИНА
Георги Георгиев
Доц. д-р Николай Колев завършва “Българска филология” в СУ “Св. Климент Охридски” през 1965 г. След това специализира Етнография във Виена като стипендиант, определен от носителя на Хердеро ...

Спри , когато силно искаш да си тръгнеш...
Целуни ,когато искаш да удариш и крещиш.
Бягай ,трябва ли назад да се обърнеш.
Не мрази , когато можеш да простиш.
Викай , ако трябва да мълчиш безславно. ...

Живота на човек е като море..море от радост и тревога , море от щастие и болка , море от истини и лъжи , море в което ако не можеш да плуваш ще се удавиш .. . Точно в това море човек среща много малки и големи островчета.. такива на които просто преспива , такива на които остава и за повече време .. ...

Дали от времето
или от пролетта,
възседнал стремето
да полетя..
Усещам временно, ...

Намразвам мечтите си.
Обиквам смъртта.
От чакане писна ми.
Заплювам нощта.
Красивите залези- ...

Там,където слънцето отваря очи и със златните си отенъци посреща новото и свежо утро...
Там,където всяка тревичка и всяко малко клонче,усещат топлата ласка на вятъра и дъхът на кристалното море...
Там,където пухкавите облаци докосват със снежно белите си дантели слънцето и го закрилят...
Там се ражд ...

Просто из нета
аз си сърфирам
и изведнъж
сайт интересен
не щеш ли намирам. ...

Гледай всяка вечер звездите,
под тях озарен е океана.
Ти тръгни по водата,
срещу залеза червен.
Топлият вятър ще ти помага, ...

Аз искам да ме имаш уморена.
Ядосана и тъжна да ме просиш.
Каквато съм такава. Наранена
във мъжкото си време да ме носиш.
Да ме целунеш скришно по челото, ...

ЗИМА
Леки стъпчици отекват
по трънливо опустялата пътека.
Песните последни секват
и светлината разлива се меко. ...

И се усмихваш, боли те, но все намираш
сили в теб и не умираш, изправяш се – път избираш
вървиш напред – назад се взираш
и виждаш се - и се разбираш
какъв си бил, какъв си станал ...

- Къде?
- В звездите.
- Когато?
- Когато пеят във нощта.
- С кого? ...

Сезони на любовта
Пролет.
Радост и мечти,
лъчи прокрадват се едва,
а сред мечтите аз и ти- ...

Замини и ти, тръгни
тъй както другите ме остави
върви, назад не се обръщай
и повече не се завръщай
Самичък, сам сега оставам ...

Отварям си очите, а навън пак е тъмно
Тръгвам по пътеката, а отново ми е стръмно
Не виждам хора, виждам сенки на змиите
Не чувам гласове, а шепнене в ушите
Не чувствам нито глад, нито студ, ни умора ...

Тя излиза – на театър
той отива в дискотека
втренчила се в Хамлет – Шекспир
пича денса в стъпка мека
облечена с вечерна рокля ...

От напразни надежди
и думи неказани,
от премълчаните истини
и обидите казани.
От болка безбрежна, ...

Аз бродих дълго в райската градина
да търся цвят посят от доброта
щом зърнах теб – не щях да те подмина
ти грееше над всичките цветя
О, цвете мое скъпо – малко и красиво ...

В плен на любовта
Не искам трошица подхвърлена нежност,
не искам и капка опиваща страст,
аз търся разбиране,просто човечност,
ръка за утеха в трудния час... ...

Казваш ми,че съм красива
прекрасни,че са моите коси,
че има още пламъче игриво
в изумрудените ми очи.
Не забелязваш,че отдавна ...

Перо на нежността
С перо от нежност ще ти пиша за любов,
за чувството,пленяващо сърцата,
за онзи чуден меден зов,
изгарящ в пламъци телата. ...

Искам цвете аз на теб да подаря
и всички свои думи да ти споделя.
На сълзите рядко давам воля,
ала отново не можах истината да говоря.
Замълчах, след туй излъгах. ...

Зима е студена,сива,
но днес е февруари.
Ще сложа новата покривка
две свещи ще запаля.
Задъхан ще звъннеш ...

Епириптарий на мислите лази след сянката. Следва я, рови пръстта под краката й. Разцъфва в калта течаща, поглъщаща обувки прокъсани. С невидими пръсти мъртвешки, прокажени разяжда, изтрива... Ражда...