С треперещ глас затворих телефона,
прониза ме жестока болка,
за мен залезе днес света,
живота ми изгуби смисъл.
А ти нехаеш за това, ...

Пред теб стоя с треперещи ръце,
сърцето свива се от страх,
че можеш да отхвърлиш любовта,
а тя без теб не може да живее!
А какво съм аз без ней? ...

"Never the time and the place And the loved one all together!" R. Browning Когато тя ти пееше прехласната и птиците подемаха във такт, луната запламтяваше, пригласяща, а вятърът я канеше на танц, не я ли чу, кажи, не я ли чу? Когато от очите й се стичаха следите на разплакания дъжд, мъглите я загръщ ...

Тишина . Покой . Цветя.
Усмивка . Бясно сриваща се самота.
Унес. Ласка и сияние.
Сладко непремерено желание.
Докосване бленувано от разстояние. ...

Изповед
Ти ме използваше....дали заслужавам това?
Играеше си с мен и правеше каквото искаше,
не се интересуваше от мен или от моите чувства........
Правех това което искаше ти, защото не исках да те загубя. ...

Тичах цял живот по чуждите поляни.
Гледах и се радвах на чуждия успех.
Любувах се на нечии лица засмяни.
и нищо неполагащо ми се не взех.
В чуждите легла преспивах без задръжки. ...

Призив към........
Откажи се да издигаш в култ съществуването си!
Откажи се да се мислиш за най перфектният!
Откажи се да не вярваш в другите,
бъди себе си! ...

Къде е любовта-единствената и голяма?
Не е ли огъня в очите ми зелени,
не е ли трепета в душата ми засмяна
или тече с кръвта ми в мойте вени?
Къде е любовта-единствената и голяма? ...

Приливът ми даде сили,
аз не вярвах , че съм там.
Отстоявала с усилия
тайната на моя срам.
ПРигодена за пътуване, ...

Хей, момче, къде отиваш
с тез букети в ръце?
Аз не искам карамфили,
искам твоето сърце.
Не е, не ми носи уиски, ...

За нас словата мамо, са излишни.
Но искам да помоля теб сега,
да ми простиш за болките предишни
и за изстраданата самота.
Да ми простиш , че някога не знаех ...

ПАМЕТ
На д-р Тота Венкова,
първата жена - лекар
Мисля си понякога за тях –
хората от минало далечно. ...

Kрасива си! Прошепна ми луната.
Рисувам името ти по стъклата,
дъждът отми го и сега
го шепнат капките в ноща.
Красива си!Казаха звездите. ...

Във празната стая.
На празната маса.
Със празни зеници.
Мълчиш и ме гледаш.
Мълча и те гледам. ...

Самота до побъркване,
до задъхване. Жълта.
Във очите се пръска.
Във очите ми млъква.
Като в гроб ме затваря ...

Едва ли всички вие сте безгрешни?
Щом искате сама ще се строша!
Аз няма да съм първата перфектна,
със сигурност обаче също знам-
това, което води до пропадък ...

Алена каго кръв
болката запулсира.
Някаква тънка връв
трябва да се е скъсала
между мене и тебе. ...

Едно потискано мълчание
внезапно ме събуди.
Прехапвах устни от старание
да бъда дълго друга.
Такава някаква неистинска, ...

ГОРЯЩА В ПЛАМЪЦИТЕ
Закусих филии с маргарин и сирене поръсени с червен пипер и горещ липов чай от пакетче, и реших да посетя мястото,където ходех всеки ден преди да потегля към клуба.НО ОБИКНОВЕНО ТАМ ВЛИЗАХ С НЕЩО ЗА ЧЕТЕНЕ ЗА ДА МИНАВА ВРЕМЕТО ПО БЪРЗО…Ето защо потърсих някоя интересна книга от се ...

...когато оцветява въздуха той знае: в палитрата прозрачна е забравил да прибави докосване и удар. Усмихва се на свойта чаша с бира и я придумва че е станал птица. Крилете само знаят как искат да са в синьо. Да се стопят във лекотата с която облаците дишат. …. Ах, колко е задушно когато въздухът се ...

Парче от сняг е хлябът лесен. Комат преди секунди е, а вече подносът в дланите е тесен -като река през пръстите потече. Парче от сняг е хлябът труден. Улуците на шепите изгърбва. От студ висулка- хляб осъден да се обеси в кривото ни гърло.

Аз съм това,което ти загуби…
Чудя се-осъзнаваш ли как ме погуби?!
Чувам гласът ти отеква в безкрая,
Виждам-тръгваш си,това е края.
Искам да бъда със тебе,прости! ...

Сякяш Дяволът ме гали с твоите ръце и тегли ме към пропастта
където за един единствен миг наслада ще отнеме моята душа.
Ще убие чувството за нежност,за любов,за доброта
и с присмех грозен ще заглуши всяка истина.
Нито болка,нито щастие,нито страх...Ни любов,омраза... ...

***
Докато мигнеш три пъти и музата я няма,
не се отчайвай, а пиши - далеч не ще избяга.
Докато мигнеш три пъти - животът отлетял е,
не се отчайвай, не тъжи - пред теб е времето безкрайно. ...

Окосената ливада Морна е нощта от звездопада месецът окъпва във лъчи, по пресно окосената ливада, ръзпръскват влага утринни роси. Косачът стар до снощи я привърши, треви последни падаха в откос, за миг не спря,потта си да избърше, накрай доволен...бавно тръгна бос. Пропя петел –събуди тишината, зора ...

И ароматът на планина заливаше тялото ми. Свободата пропиваше във всяка моя клетка и сякаш силите ми се възвръщаха отново там, където им бе мястото. Есента беше в разгара си. Жълти, червени, оранжеви, леко зеленеещи листа. Тя бяха навсякъде - по дърветата, по поляните, в косите ми, покрай нас... Ник ...

Бели гълъби
Вървя си по улицата. Не мисля за нищо, просто местя краката си един след друг. Може би ако някой се размине с мен, ще забележи глупавата усмивка, която е застинала на лицето ми от доста време. Не ме интересува, честно казано. Денят е твърде хубав, за да се впечатлявам от мнението на непо ...

Жена
Със грация на морска нимфа
приижда тихо във съня:
прекрасен спомен с теб,любима,
покрит с воал от любовта. ...

Saviour
by Anggun
Somewhere between my sleep
Somewhere beneath my skin
In places I can't see ...

Залепнали крилата не буксуват,
а сякаш бавнооборотно
опитвам те да продиктуват
послание- ограбено самотно.
Застинало в паяжината ще доживее ...

Безпътен бродиш.Потърси ме.
Измръзваш и топиш се в адски пек.
Умираш бавно...Призови ме.
за болестта ти ще намеря лек.
Политаш ала падаш.. подхвани ме. ...

Очите си не мога да откъсна
от твоите очи. Пропадам в теб...
Душата ми умира и възкръсва.
А после се разтапя като лед,
докоснат от горещите ти устни. ...

Във локвите усмивката ми няма
да се стопи, когато си отидеш.
В очите, потопени под водата,
сълзите няма даже да се видят...
И все така ще гледам към небето, ...

Познавам чувство тъй различно,
огрява трайно влюбено сърце.
И всяко друго чувство ми е безразлично,
не сменя облика на моето лице.
Когато мисля всичко за красиво ...

Ние сме в природата, неделима част от нея и от нейното съществуване, защото ние сме заради природата. Но дали нашите сърца са толкова големи, че да приемат природата в цялото й величие и мистика? Дали сме способни да я обичаме и съхраняваме? Способни или достойни? Достоен ли е човекът да повдигне гл ...