Ти беше моята пролет,
ти беше моето лято,
ти бе и моята есен.
Как исках да бъдеш и
моята зима, ...

Времето-тече,
размива се и
се топи.
Бяга от мен.
Спринтира. ...

Изпепеляващи очи
В очите ти лунният блясък гори озарен,
сякаш в погледа син ти си сбрал небесата,
сякаш си ангел, от белия облак свален,
със заръка да сееш любов по земята. ...

Ех, ти време!
Защо си се забързало,
не можеш ли, ей така,
поне за малко да поспреш!
Моля те, дай ми кратка почивка, ...

Nickelback-Photograph
Look at this photograph.
Every time I do it makes me laugh.
How did our eyes get so red?
And what the hell is on Joey’s head? ...

Звуците на тишината
Тишината с глухи звуци в стаята ми пак връхлита
и обсебва бавно пустия ми свят,
от въздишки неми примка за сърцето ми изплита,
да извикам нямам сили - устните мълчат. ...

Във чашата ми с водка се опитвам
един настойчив спомен да удавя.
Усмихвам се на другите, отпивам...
Но глътките във гърлото ми парят.
Не алкохола, пари ми тъгата. ...

Ако повярвам, че те има.
Ако и ти повярваш в мен.
Животът ми с обратна сила
ще върне миналото време.
И пак ще тръгна с леки стъпки, ...

Аз съм тук
и съм истинска.
Неразумна.
Измислена.
Като жива вода. ...

Аз те търся откакто се помня,
ала само насън те намирам.
Сякаш някаква скътана болка
да достигна до теб ме възспира.
Ако само веднъж се разминем ...

На НОЩТА
Ела при мене Приятелко ленива,
ела покрий ме с черния си плащ.
Във времето от тебе няма по-красива,
ти потайна, тъмна, непрогледна Нощ. ...

Срещнах те случайно ...
запознахме се ..
и пихме по кафе..
Изпратих те до вас ...
и за "чао" .. ...

Как чаках .. рожденният ден пълнолетен ..
Как исках ..да бъда мъж , пораснал , голям
но този ден уби на живота ми полъх летен
и превърна ме от волен ..във прям
Откъсна със злоба мечтите ...

Загубени думи
Прекарвах дните си в униние,
Изгарях в омраза цял.
Чувствах се подтиснат и вцепенен,
И оставих всичко друго на страна. ...

Слънчеви зайчета
подскачат по небесния таван,
морето намига,
ято слънца прелетя
през луните на спомена. ...

***
Мили деца, творете със сърцата си, излейте енергията от душите си...
Забравете всичко земно, пошло, погледнете белия лист и помечтайте...
Пишете и не мислете, оставете потока от слова да се излива.
Забравете кои сте, къде сте, какво сте... просто пишете. ...

Днес във болницата бях
при доктора си личен
за да си направя
прегледa профилактичен.
Цял букет от болести ...

Шепа трохи са останали
от годините разпилени.
Господи колко са годините ?
Кой знае?Може би дните?
Много ли, малко ли? ...

Над чаша бира, в самота
обгърната от цигарения дим
на съседа си по маса,
обмислям своето “оттук - нататък”...
Като пяната от чашата пред мен ...

В ПРИЮТА
Вятърът ли пристигна така бързо и отнесе облаците в градината ни? Или слънцето се засмя и освети есенният ден?
Велин се усмихна неволно, изправи рамене и погледна към внезапното синьо небе.
В Дома за социално слаби, както учтиво наричаха Приюта за бедни цареше радостна неразбория. За празни ...

Обичам те
като слънцето,огряващо листенцата
на детелинка.
Обичам те
като луната и звездния прашец, ...

Усмивки
Смачкани,разхвърляни,разбити
усмивки
стърчат,пречкат се и дерат,
от букета в ръката ми ...

Умира червея със гърч-
на кой му пука!?
Какво ли чувства той-
на кой му пука!?
Умира бавно и безмълвно, ...

Занизаха се дните ни отново –
все същият рефрен.
Дали ще има дъжд
или пък слънцето изгрява,
към думите ме връща ...

- Напускам те.
Едната му вежда мръдна нервно. Красивите прави вежди неразбиращо се свиха.
- Какво?
- Отивам си. Сбогом.
- Напускаш ме? Защо, по дяволите?! ...

Погледът на циганчето
Рядко се случва да излизаме от затворения свят, в който живеем...
Дори в малкото ни общество, където пребиваваме, ние сме като на самотен остров всред океан от емоции.
Днес отскочихме до амбулаторията за поредната консултация. Не уцелихме времето. Нямаше никой и чистачката ни о ...

на дъщеря ми Симона и
на един поет, който не иска да полети
На слънцето ще сложим ли очи? Кажи?
Ти моя малка, колко си красива.
И май послъгваш, че крачето те боли. ...

Парчета от строшено огледало.
Безплътни отражения на себе си
са дните ми, когато теб те няма.
И празно е. И тъжни са очите ми...
По улиците хора като сенки, ...

Просто ти си отиваш от мен.
И вратата след тебе е същата.
И денят си е просто ден -
понеделник и малко намръщен.
Просто няколко капки дъжд - ...

Не ми казвай, че има небе -
много синьо и пълно със птици.
Разкажи ми как вечер морето
съживява всички удавници
/като кости заседнали в гърлото ...

Ти защо ме отведе
на онова седмо небе,
дето птиците само го знаят?
И защо ме накара
да вярвам, ...

Понякога е трудно да го кажеш,
понякога е трудно да го изкрещиш,
понякога е трудно,но трябва да простиш!
Понякога е трудно да го напишеш,
понякога е трудно да го прошептиш, ...

Тъга се носи от всеки мой стих
на тебе посветен в нощ самотна,
тъга се носи от всеки ред,
а всъщност ти нашепвам за любов..
Защо не седнах аз да пиша, ...