Забравена от живота, продължавам всеки ден напред, с високо вдигната глава. Понякога дори незнам за какво го правя. Омръзна ми всеки път да приемам ударите на съдбата с широко отворени обятия, омръзна ми вече да плача и да тъгувам. Един ден сърцето ми бе разбито на хиляди малки парченца, парченца от ...

Сътворих си свой собствен свят, в който да живея без страх, без тревоги. Отчаянието ми беше замъглило ума. След толкова болка и страх аз се затворих в този мой измислен свят. Не исках да знам нищо за света отвън – беше ме страх да не ме наранят. А времето минаваше – всякаш летеше. Бях забравила за в ...

Така щастлив, така объркан. Така нещастен.Човекът. Изморен от контактите с хората. Така задушен от дъха на приятелите и тъй жаден за още. Той иска, а после отхвърля и после пак иска..Така минават дните ти, сиви и скучни. Вървиш с ширко отворени очи, но всъщност ти не виждаш нищо.Съдбата ти отне прав ...

и Те мразя и Те обичам,но вече не Те чувствам в сърцето ми
Понякога седя и гледам към звездите,сякаш искам да те намеря някъде там.
и те търся с часове,губя минути и секунди,хората минават покрай мен и всичко около мен кипи от живот без мен.Търся те и през деня и винаги си в мислите,винаги си вплете ...

Велико чувство любовта-
дарява тя крила,
душата като птица полетяла
на своите мечти-крила.
Очите тайнствено засмени, ...

Общуването...То умение ли е, изкуство, жизнено важно за хората, или е без значение, без смисъл, импулсивно, спонтанно? Все въпроси, на които човек трябва да намери отговорите по пътя на живота си...
Според мен общуването е изкуство, което изисква човек да притежава умението да разсъждава и да се изк ...

От както те срещнах се промених,
обикнах те силно и с теб се преродих.
Показа ми нещо чуждо за мен,
научи ме какво е винаги да си до мен.
Заля ме с усмивки, дари ми топлина, ...

Ако можех, бих отишла до луната,
бих докоснала звездите,
бих изпила океана,
бих стопила Антарктида.
Ако можех, бих удавила морето, ...

Какво е без теб, не помня вече.
Не помня ласките на другите –
беше толкова отдавна.
Живеех с мисълта, че ние с теб
сме по библейски свързани! ...

Усмихвам се,
А колко ли струва смеха ми?...
И плача,
Но никой не плаща за сълзи..
Оглеждам се, ...

Намирам се на острова красив,
пожелах го и стана мой дом.
Тук за първи път усетих че живея,
срещнах непознато чувство-свобода!
Но по-свободна ли съм от мойта самота? ...

Да мога да стигна млечния път
Да тичам, като малко дете по звездна алея
За мен това ще е райски кът
Да играя с Луната в нейната постеля...
Ей там Слънцето да се усмихва ...

Живей, за да прощаваш на ближния.
Живей, за да прощаваш на себе си.
Живей, за да прощаваш на всички.
Живей за онзи кратък миг,
когато ще се почувстваш наистина човек. ...

Обичам те!
Обичам те!
За мен си всичко-
онази, светлата звездичка,
която грее на небето ...

Полет на душата
Един пролетен ден, слънцето нагрява земята и пречиства хората от зимните деяния. Облаците играят на гоненица, вятърът тихо наблюдава забързания живот. Птичките изпълват с живот атмосферата на града, а природата отново играе своята рола на декор. В това забързано ежедневие само сгради ...

Тъй силна си любов
и въпреки това студена.
Колкото и да ме боли
си оставаш несподелена.
Опитвах се да те погледна, ...

Когато с поглед аз го срещам,
сърцето ми трепти
и онзи вечен пламък,
силно в мен гори.
Усетя ли диханието му, ...

Колко много те обичам!
Загубих те завинаги,
сега в мрака ти си само светлина!
Викам те, а теб те няма!
Търся те, но никъде не те намирам! ...

Пак поглеждам през прозореца
и виждам бялото ти було.
Бяла тишина навсякъде около мен,
къпеш всичко и даряваш топлина.
Колко близо си до мен, ...

Ръцете ти са ужасно студени -
опитвам се да ги достигна,
но се спирам в Нищото.
Там, където очаквам да си ти
дреме незапълнено ...

Като разпиляно ято
пръснахме се по света
да преследваме невидими следи,
да достигнем неизвестни полюси.
Като палави деца ...

По-силна съм от всякога.
По-пълнокръвна.
По-истински животът ми тече.
И по-добра съм. Мога всичко
край мен с усмивка да простя. ...

Сред сумрака на топлата стая
ръцете си жадно преплитаме,
дали е миг или вечност - не зная,
дали е посока или безцелно се скитаме.
Сред сумрака на топлата стая ...

Не съжалявай за отминалия миг,
друг ще дойде.....
Нека твоят вик се превърне в мой....
Не съжалявай ти за любовта
и за неоткъснатите от теб цветя, ...

Падат листата мъртви,
сърцето ми затрупва го
плътна пелина от сняг ,
крадa от лунните лъчи,
за да виждам тебе в тях. ...

Да те имам - не мога.
Да те обичам – не бива.
Да те сънувам – не искам.
Да мечтая – не трябва.
Да спра да мисля за теб – ...

Тя стои в стаята зловеща,
молейки да свършат тези дни.
Мисли, нищо не разбира
защо съдбата така отреди-
да бъде робиня,да продава плътта си ...

Слънце мое, моя обич,
моята истинска любов,
това си ти- прелест моя,
моя грижа и мой зов.
Аз за теб на всичко съм готова, ...

Всеки ежедневно взема
парче по парче от мен.
Опустошава ме цялата,
ограбва ме съвсем.
И дори не разбира, че нямам ...

И МЕ ПОТУПВАТ ПО РАМОТО
На мен ми се смеят: наивен съм бил,
глупав – и, в кой свят съм, всъщност?
Стига съм мислил като дебил.
Що за архаична същност?! ...