Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
20,6 резултата

Не мога

Обичам те и тебе да търся във други не мога,
когато сърцето пропито е с твоята отрова,
а ти си толкова далече...
Обичам те! Не ме карай, не мога!
Не мога да чакам и целувката твоя, ...
149

Негубещия нищото си

Луната тази нощ е недоносена.
Увисналите сенки са мираж,
напомнящи разкъсаната ретина
на едноокия
и зъл стражар, ...
131 4

* * *

Преваля ден
от грешни стъпки разнебитен,
лилава нощ в косата ти се вплита,
а хълм след хълм
към долината слитат, ...
162 12

Закъсня

От толкоз много студ-
изгарям в огън.
Все толкова да бъда луд-
сега не мога.
Е,щом се блъскаш във стена, ...
153 6

Вино

Колно горчи пелина
из полята зелени,
удавят ли го във вино-
и вкусът му се сменя.
Става виното дъхаво, ...
132 8

Секунда преди да се случим /Cefules&JoannaVas/

Секуда преди да се случим
пълзи тишината
по пясъка ален и моли се
в себе си
свила юмрук... ...
120 2

Преход(ност)

ПРЕХОД(НОСТ)
Изтече август като мимолетна рима.
Септември кротко продължава кръговрата.
Преваля вече лятото. Неотвратимо
преваля също моето житейско лято. ...
191

Поне в съня...

И сутрин пак се будя, и очи отварям със почуда дали сънят така вълшебен, така реален, така чувствен ще се сбъдне... Гора смълчана, пътека посипана с листа есенни... всякакви - жълти, червени, кафеви, и зелени има дори... И пътеката води до поляна цялата с цветя, но те не бяха есенни...Не... Те бяха ...
162 6

Падаща звезда

В остаъкът от земното притегляне
преди да се отлепят
сетивата
прерязвам капсулираната мисъл
със златната си ножичка ...
133 2

Кога, защо,какво и как

Да залюлеем слънцето във люлка,
небето да поканим на обяд,
тревата да превърнем във рисунка,
земята- в сладък течен шоколад.
Със жабите да крякаме щастливо, ...
123 6

Островът

вдъхновено от филма "Островът"
Изкуствени- клонирани за органи.
Самотни без земята уж отровена.
Наградата!-отиване на острова,
а всъщност ужаса в онази стая. ...
104 6

Реалност

В пазвата на тишината -
вълнение, мечти и страст,
натрапваща се празнота
разтворила огромна паст.
В лапите на самотата - ...
133 6

Истинско?

Розова луна, квадратни зелени звезди; статична вода - над тях тихо бдиш ти. Крулати коне времето яздят в галоп; пространство тече и прераства в потоп. В сянка на цвете скрит, за мене мечтаеш, а с ветровете да ме настигнеш желаеш. Замъци вдигаш в небето от нищото; в огъня вливаш ухание бликащо. ...Ти ...
153

Обичаш ли ме още?

Обичаш ли ме още,
че нежно ме поглеждаш,
или това е само
поредната игра?
Дали си бил самотен ...
229 14

Уморен си

Уморен си от тежката зима,
уморен си от женските ласки,
уморен си от чашата с вино,
уморен - от човешките страсти.
Уморен си от моята вечна ...
172 8

Хазарт

Върти се ден и нощ рулетката -
животът е лъжлив хазарт.
Разплащаме си с него сметката
и хвърляме пореден зар.
Печелим или вечно губим - ...
161 6

Копнежът на Моника

Тя знаеше, че има нещо там, край старата им къща..Усещаше го по погледа на минувачите, прибиращи се от работа, по полъха на вятъра и шумоленето на листата...
Тя знаеше, че има нещо там, скътано зад храстите, но не знаеше какво е то, нито дори от къде идва...
Усещаше го, беше невидима сила, която я т ...
265 14

Anastacia & Ben Moody - Everything burns

Anastacia & Ben Moody - Everything burns
She sits in her corner
singing herself to sleep
Wrapped in all of the promises
that no one seems to keep ...
436 16

Новото хилядолетие

Спрях колата до олющена табела,
долу в ниското ромонеше река,
запътих се към опустяващото село -
реших да тръгна ей така...
Как гледат ме с избодени очи ...
133 16

Загубих те

Загубих те!
Ела, защото е тъмно,
навън отново вали.
Ела, аз пак съм сама,
мечтая за твоите очи. ...
234 2

Без име

Вечер е. Навън вали.
Вали и в мен - в душата ми.
Пада мрак, затъвам пак
в неземен сън, далеч навън.
И ти си там, но аз не знам ...
230 10

Изтлява тихо ...

Изтлява тихо вечерта,
в сумрака птиците утихват
и с нежни трели в песента,
щурците с трепет се привикват
Облегнати един на друг ...
138 10

Спомен

Тъй прелестно красива беше ти,
лазурът къпеше се в твоите очи.
Косите ти блестяха на лунна светлина
и толкоз меки бяха-докосвах ги с ръка.
А кожата ти бяла като порцелан ...
217 2

Oтново

Отново се срещаме на пътя познат,
отново поемаме в наш собствен свят.
Ти все така гледаш влюбено мен,
макар да усещам, че пак си смутен.
Аз се усмихвам, протягам ръка ...
212 2

* * *

Осиротели кимат ми дърветата
и стенат пожълтелите треви.
Задъхано завърта се планетата,
ранен, хоризонтът крещи.
Погубваме се заедно със слънцето, ...
132 6

На предела

Мы же,милый,только души
у предела света.
Анна Ахматова
Нощта наметна тъмен шал.
Притихнаха във клоните врабците. ...
103 4

Есенна закачка

Всяка есен чакам да узрея,
ала нещо все не е така.
Снежни преспи скоро ще белеят
по изстрадалата ми глава.
Другите стоят на пост пред чушкопеци ...
128 8

Дай ми

Дай ми! Дай ми звънкия си смях
с трапчинките дето ме влудяват.
Дай ми обичта си, нищо че е грях
все едно дали ще ни простят.
Нека да е истинска и зряла, ...
148 14

За верността

Мисълта ти да ми бъде вярна! Всичко друго ти прощавам: сторени, несторени злини, дума хубава, ала невярна.. даже нож в гърба оставам ненаказан, Ала казвам: - Mисълта ти да ми бъде вярна, а за другото съм глух, и ням, и ти прощавам.
135 2

Незнание

Не зная още колко стъпки ше направя, усмивки колко мога да ти дам и колко скръб и хора ще забравя.. остават ли ми дни? Не знам... Ще мога ли отново утре с дързост от ужаса свиреп да изкрещя? Да ти помогна в сетна нужда? За прошка да помоля, да простя? Ще бъдеш ли на линия и утре във бъдещите, трудни ...
210 16

Чушки

Чушките са разнообразни на вид, големина и лютивина. Голямата пиперка, сиврия, камба и капия не е люта. Чорбаджийската чушка е средно голяма, дълга, къдрава, и средно люта. Малките чушки са силно люти, приятно люти или слабо люти. Най-люта е черната шипка която е зелена на цвят. Бялата шипка също е ...
218 2

Вестителят

Листата горяха в ръцете й, а с тях изгаряше и въздуха, който изпълваше стаята.
Почувства, че се задушава. Прималя й, а пръстите й се разтвориха неволно и горящите ръкописи паднаха на пода. По-нататък не помнеше нищо...
Когато отвори очи, се намираше в болнична стая и първото нещо, което почувства бе ...
144 6

Достигаш ме(Cefules&ЈоаnnaVas)

Косите падат плавно по раменете ти,
подобно клонки яворови
в тиха нощ.
Разбуденият полъх носи листите,
а те се реят във пространството, ...
146 8

Любов

Как жадно въртиме се в кръг,
пак слепи объркани птици.
Живот като плач, като смърт-
от страх разширени зеници.
Любов като бистра вода ...
225 10

Климати

Всеки поглед ме носи
на гърба на свойте ширини-
екваторни или умерени,
тропически и субполярни,
със ъглите на свойто ...
135 10