Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Предесенно /Cefules&JoannaVas/
Предесенно ме прегърни.
Септември ни изказва в свойте багри
и нека всеки цвят е преоткриване
на тихата възбуда, ...
Върви си!
Върви си любов моя,
върви и не се обръщай.
Не ме гледай че плача,
а продължи. ...
Заклевам те!
Отново и отново се взирам
в монитора на компютъра си,
а там някъде, в мислите ми си отново ти.
Стоиш си с компанията и изобщо не ти пука, ...
Вампирите
Глава 1
Тази книга от векове се предаваше на младите, току - що вкусили кръв вампири. В нея беше описано всичко, което един вампир трябваше да знае - за живота, смърта, кръвта и т.н. Всеки се стараеше да заживее като тях. Всички мечтаеха за вечния живот, красотата, но никой не знаеше преди ...
ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АДА
Тя затвори очи и се понесе к ...
КОШМАР
Цяла нощ момичето не можа да заспи...въртя се, сън не я лови. Към 3 часа тя най-сетне заспа, но сънят й бе по-различен от всички други. Тази нощ тя сънува кошмар.
Но не от обикновенните...не я гонеше убиец...не умираше нейн роднина. Тя сънува кървища...Отиде да си налее вода,но странно тя оти ...
Капан
* * *
Сълзи по бузите се стичат.
С тъмни сенки под очите,
на смърт без думи се обрича.
Върви само момиче. ...
Чудовището
Робърт Бърнс
Добър вечер, мило мое чудовище! Гладно ли си? Не се бой, ще те нахраня. Винаги го правя. Всяка вечер. Лягам на дървения нар, изгасям свещта и оставям острите ти зъби да смилат просмуканата ми ...
* * *
Следващите няколко дни минаха очудващо бързо. Непрекъснато се питах дали срещата ми с Леон не е била просто фантазия. Нямах нищо, което да доказва обратното. Молех се да не е било фантазия, защото мечтата ми наисина беше да видя света след много години. От Леон ден след ден нямаше ...
Момичето с очи от слънце
(Неизвестен мислител и философ, посетител на една великотърновска бирария)
Тя вървеше по улицата - бавно и царствено, от всяка нейна стъпка лъхаше пренебрежението към плебса, присъщо на кралските особи. Всички се обръщаха след нея, тайно въздишаха и ...
По Селинджър
спаси момиче.
И то до гроб го заобича.
И не след дълго
пак в ръжта,спасителят спаси момиче, ...
Галерия
в покрайнините
изненадва с картина-
припомням си за боите,
засъхващи в скрина. ...
Завръщане към себе си
не й остана нищо за убиване,
и да откраднеш нищо не остана,
от болка е парализирана.
Със тежко вино за причастие ...
Хармония и Карате
или още
„Шотокан карате – до, път към истинското разбиране за единство и хармония”
(есе)
„Ос” процеждам от душата си и стъпвам боса по студения под. Обхваща ме една магия, запленила още в първия миг, когато се докоснах до Kарате. Почувствах толкова силен респект, такова уважение къ ...
Пеперуда в хербарий
От гърдите ми стърчеше пет или повече метра стоманена тръба, изхлузилата се през камиона, в който се блъснах, продупчила след това предното стъкло, за да ме забие накрая като пеперудка в хербарий на седалката.
Пеперудка в хербарии. Ама че перверзна асоциация ...
По пясъка
и сякаш мъртви са,
но те не го разбират...
Платили за сянката си твърде скъпо
и вятърът нощува ...
Когато ми е тихо, не пристъпвай.
Постой и ме погледай отдалеч.
И нека тишината ни изпълва
разсечена в очите, като с меч.
Изграждай ме със слово в пълнотата. ...
Надежда от СМЪРТТА
или
„Душата на един извор”
- Спри! Моля те, просто СПРИ! Не мога да те слушам! Какво по дяволите става с теб?! – той изведнъж замълча. - О, не! Не ми обръщай отново гръб! – аз го хванах за раменете и го извърнах към себе си. – Отново ме гледаш виновно... Защо?
Въпросът заглъхна в ...
Стрелочника
табелите бяха: “арестанти-неарестанти”. Аз бях при арестантите. Седнах
спокойно между останалите. Бяха седемнадесет-осемнадесет годишно метълче,
възрастен намусен джентълмен с огромни мустаци и бакенбарди, леко
тряперящ, слаб н ...
Тропическа мистерия(Cefules&JoannaVas)
и топлинка си
в птичето крило,
присвила полъха на южни аромати,
тропическа екзотика ...
Молитвата
работата му по храма. Издигаше го сам със собствените си
ръце. Не купуваше материали, цепеше тухли от скали. Изпи
се, мускулите му се издължиха, нацепиха се в дълбоки жилки,
загарът ги правеше почти животински, какъвто често беше ...