Няма да посмеят. Нали, няма да посмеят, нали? Кого питам, аз съм сама. Сама съм тук. Стъклооката трябваше да ми е майка. Той обеща, че ще ми е майка, но не е. Тя не е лоша, но с тези стъклени очи, а и се държи по-скоро като моя по-голяма сестра. Ще се разбираме с нея, но не ми е майка. Не мога да я ...

Когато завали,
ще съм добра.
Стаената ми нежност
ще празнува.
Когатно завали, ...

И ето слънцето изгрява – Какво прекрасно нещо, На плажа има само двама – Прегърнали се те горещо. А днес за мен е ден пореден, Ден от моя си живот, Ден – а може би последен, Ден на радост, на любов… Любов… но тука май греша, А дали някой и мене обича… Тогава защо съм отново сама – С впит в земята по ...

Кога ли ще се срещнем пак,
дали навън отново ще е мрак,
или пък слънце ще огрее
душите ни измръзнали да сгрее?!
Дали ще ме целунеш ...

Харесва ми понякога, (но понякога не е полезно, а полезното е твърде скучно ) да се пречупвам през образите във витрините, да ги проклинам и да вярвам, че има нещо по-истинско от тях. В затворени кутийки се тъпче апатична прозрачност и се хлъзга по стомашно чревния ни тракт, а “тракт” най-вероятно и ...

И тази нощ ти пак дойде. Приседна някак отстрани. Със поглед молещ на дете ти казах: Остани. Мълчиш.Ти винаги мълчиш. Докосваш устните ми вече. Ръката ми за миг държиш и се отдръпваш неизречен. Не плачеш.Плача аз. Желая те, а тишината напомня ми отново пак за себе си и самотата. Тъжим.И въздухът рид ...

Стене жално тишината,
разкъсвана от вълчи вой.
Препуска конник във мъглата,
гневен и готов за бой.
В очите черни и незрящи ...

Съдбата все играе безкрайната игричка, какво ще стане знае със всекиго... и всичко. За миг събира двама, а после прави вечност с комедии и драма, с престорена човечност. Усмихва ни се мило, с раздяла ни удари и трябва много сила това да се забрави. Но червейче в душата се смее иронично, в очите на с ...

Плесен хвана
мелницата
на миля разстояние
от ръкопляскащата каскада.
Смейте се сега ...

А твоите устни са нестинарки,
нестинарки
заиграни по дъха ти,
по разголеният дъх
и смисъла, ...

Срамно е да поглеждаш назад
с поглед, пълен с уплаха.
Нали ти спретна този парад
и ми почерни живота?
Нищо не струват сега ...

НИМА Е ИСТИНА БИЛО ТОВА,
НИМА ЛЮБОВ ТАКАВА СЪЩЕСТВУВА,
МЕЧТАЕШ И ЖАДУВАШ ОБИЧТА
И ПЛАЧЕШ, А ЛЮБИМИЯТ НЕ ЧУВА!
НИМА ЕДНИ СЪЛЗИ ТАКА БОЛЯТ, ...

Мразех го, повече го мразех и от водната напаст. Повече го мразех и от шанса си и от сенките които видях преди осем години, и от пламъчето което блесна преди баща ми да падне облян в кръв и да осъзная част от това което никога не осъзнах напълно. Мразех този празнодумец до себе си от както се познав ...

Навън тъмница страшна,
вали, гърми, трещи.
Гледам улицата прашна,
там са твоите следи.
Сега дъждът ще ги отмие, ...

Раждам се, живея, умирам. Какво правя? На къде съм тръгнал? Коя пътека ще избера: на злото или на доброто?...Няма ли друг избор? Ако има то какъв ли е той? Пътят на религията, вярата? Може би на жалкото същесвуване, белязано само от скромността и безокристността, лишено от всякаква индивидуалност кр ...

Глупаците не се броят на пръсти.
Това го виждам всеки ден.
Чувам мислите чевръсти
да сплитат възли, но във плен.
Един разправя, как умеел още ...

Господин Министър, казвам се Марин.
Бих желал да се изкажа.
Роден съм през "април", но нямам спин.
Дори да имам, няма да Ви кажа.
Преди години, може би са шест, ...

Вулгарен ТВ-сериал с романтичен финал и драматична завръзка в стил “Богатите също плачат”
Цялото семейство се бе събрало в очакване на трепетния миг. Мама Милка толкова нервничеше, че на два пъти разсипа кафето. Инженер Боян напрегнато гризеше върха на чертожния си молив, не усещайки, че от близо пе ...

Първите дни на света се разтвориха вече
в безмълвна, протяжна извечност.
Като пясък в часовник изтече
ходът на онази прилежност,
с която магите пишеха с пръсти в ефира ...

Докато режа салатата
и те уча да ме докосваш,
докато гладя ризите
и те уча да ме обичаш,
докато надигам халбата с бира ...

Видях ловците! Без гости от града., -в ръката пушката, на рамото торбите, през синори къпинови вървят. Самотен изстрел за разтуха бразда отваря в спечената тишина и капки кръв отекват глухо във шипката –не криеща сърна… Сено в хранилките щом сложат, в полузабравен ритуал, небето свъсено ще разтревож ...

Нямам време да се върна към тебе.
Далече си вече. Твърде далеч.
Растоянията, дните, животът ми дреме
в очакване ти да продумаш чрез поредната вещ.
Всички подаръци, думи и клетви, ...

Таз вечер почукай,почукай и след моето “влез” отвори, приседни ето тук, ето тук и своята мъка със мен сподели. Път ли изгуби и търсиш наслука слънчеви зайчета в прашните дни, или без повод дошла си ,от скука , просто защото сме двама сами. Моля те само почукай!Почукай, но омагьосано мрака мълчи. Как ...

Буден бе квартала и отвън се чуваха звуците почукали за подслон при нас. Някъде се смееха,някъде танцуваха, радиото шепнеше със сладникав джаз. Своите светкавици пускаха трамваите, облаци цигарени пъплеха над нас и мълчахме дълго сам сами във стаята, в този късен, хладен , полунощен час. .... Есента ...

Недоразбрал за силата на обичта ми,
приведен,наранен,си тръгваш.
След теб остават празните ми длани,
увисналият вик да се обърнеш.
Остава пустота и тъпа болка, ...

Да беше ме прострелял в сърцето! Сигурно щях да умра и толкова, а аз и без сърце мога да живея. То ми е като склад, пълно е с красиви видения, събличащи се и съблечени сенки, влюбени мистерии, напъпили гърди и тежки като дюзи на Боинг гърди, тела разтворили се да глътнат световният океан, побъркани, ...

Във моята стая, във спалнята, кухнята, хола, килера, в антрето, в мазето, в тавана, погледнал небето през спукана тухла подобно воайор, желая те, всякъде, там и където не стига ни мисъл, ни взор, във дупка, в морето, под лавата земна, под геена от огън, в самото ядро... под твойто ядро и преди експл ...

В клони бавно се превръщаш, а есента ти е сестра, съблича роклята ти пъстра, очите ти превързва във мъгла. Притискаш се във ветровете, притискат те, почти трошат и чак до корена усети устите по избухващата гръд. И цялата земя вибрира, настръхва мъх, горяща в скреж, и в кръг от ласки ти примираш, и т ...

СТУДИЯ № 12 НИКОДИМ ПЕЩЕРОВ АЛИ БАБА И НЕОПЛАТОНИСТИТЕ Скъпи Дами и Господа,тази вечер ще обсъдим символиката в народното творчество. Ще разгледаме една от така наречените “класически” приказки,а също така и причините тези произведения да просъществуват до наши дни и да се четат с неотслабващ интере ...