Дървото на Юда "видя съвсем ясно какво виси на дървото..." А.Кронин Огледалото с критика вече ми отвръща на погледа търсещ. Усещам компромис ,облечен в мил страх да не потърся утеха, внимание,взети наужким от дрехата моя. Пролетта плахо отдавна поиска времето свое. Сега, в Балзакова възраст би трябв ...

НЕЩО СЕ СЛУЧИ Високо вдигната глава, очи щастливи и лице сияйно,всеки ме запомни тъй,но нещо в мене се пречупи,нещо в мене се обърна!В сълзи и мъка ме превърна.Любовни мъки и житейски страх,и те през моето сърце преминаха,да запазя нищо нхе успях,дори детинските ми мисли,дето толкова години ме спася ...

КАКВА СЪМ? Каква съм?Я ми повтори, обиждай ме ,лъжи не се стеснявай,аз днеска се събудих пак,но тоя път в сърецето ми те нямаше. Неискам можеби да е така, но онзи страх да те загубя бе ужасен,душата ми тъй дълго издържа,че обидите забравих даже!Усещаш ме нали,че вече всичко е различно,измъчих се не ...

Защо когато искаме да не забравим нещо,
го забравяме,
а когато друго искаме да забравим,
в сърцето си го оставяме?
Защо? ...

Морето е тъмно - сивее.
Вятърът стенещо вее,
а кеят самотен.
Зад облаци слънцето срича.
Горещите дни отлетяха ...

До мен ли си? Очите ми са слепи.
Ръцете ми във тъмното те търсят.
Бих полетял, но няма ми крилете,
около мене само паяжини гъсти.
Нима си тук, а аз не те усещам? ...

Когато ми е криво
вън времето сълзи.
Облаци покриват
безкрайни нощи, дни.
Когато ми е криво ...

Защо да се смея когато те няма? Защо да съм светла чаровна и мила? Нали това ще бъде само измама- фалшива усмивка тъгата прикрила? Защо да съм нежна щом ти си далече? Нали нежността се дели между двама, а ти си отиде и тъй ме обрече да бъда героини в своя собствена драма. Изтрих от душата си всичкот ...

Реки потекоха наопаки
и пясъкът в часовника
изригна
нагоре,
гейзерово топъл. ...

Роднински хор огласяше антрето,
а тя звука до минимум забавяше
и влизаше в банята, където
подмятания миеше,забравяше
че вече не е възраст завистлива ...

Всеки ден аз умирам по няколко пъти:
първо когато се любим,
после когато преставаме.
Всеки ден аз се раждам по няколко пъти.
С частици от твоята същност.

Искам очи да затворя
само за миг,
може за два:
да засънувам във спомени,
в които да нямам вина: ...

Черешката на тортата,
глазурата,
аисберга,
върха на сладоледените топки
е моя език. ...

ЛЕДЕНА ЗАВЕСА. НЕ ТИ ПРИНАДЛЕЖА, ЩЕ РАЗБЕРЕШ. До болка знам и страдам.... ПРЕДАДОХ СЕБЕ СИ И ТВОЙТА ЧЕСТ и тръгнах аз, към ада.... А ТИ НЕ ДРЪЗНА ПЪТЯ МИ ДА СПРЕШ, помаха ми за сбогом. НО ЛЮБОВТА НИ ЖИВА Е ДО ДНЕС, задръж я ти, (За Бога!) ЗАВЕСА ЛЕДЕНА Е МЕЖДУ ТЕБ И МЕН, протягаме ръце, напразно! КА ...

Ти тихо влизаш в мойта стая – чаровна, мила и добра и няма вече да се кая, за моята изстрадана съдба. И твоят мирис тук се носи упойва моята душа и бягаме със тебе боси в полетата на любовта. Ти се движиш феерично от тебе аз съм окрилен и няма нищо в туй трагично от тебе аз съм озарен. За твоя топъл ...

I част С телефонната слушалка до глава се будя и защо ли тя не звънна аз се чудя, да си поговорим снощи двама малко, но се получи сякаш нещо жалко, а вярвам, че си била уморена и си заспала сладко кат сирена! Но ще се реваншираш скоро знам, за да не оставам вечер сам и в мислите си да те споменавам ...

Животът се влошава, животът е шега и както повелява, животът е игра. Животът е на всички, скапан и ревнив, животът са привички, но само да си жив. Животът е противен, облачен и сив, животът е пасивен - безличен, мързелив. Животът е трагедия за някой по света, животът е мизерия - труд и нищета. Живот ...

Лошо е, когато чакаш, лошо е, ако си сам, лошо е, когато сякаш не си във бъдещето взрян! Лошо е, когато мразиш, лошо е, ако си груб, лошо е, когато пазиш спомен лош за някой друг! Лошо е, когато губиш, лошо е, ако си в плен, лошо е и да се будиш рано сутрин всеки ден! Лошо е, когато ти се плаче, лош ...

През полето бял кон тича - по-бърз от вятъра дори в къщи малко момче срича, стихове реди. Тези стихове летят като птици през полето. Във водата се топят, бягат по шосето. Те ще дойдат тук при вас, малки и красиви. Те ще дойдат и при нас - радостни и живи! 19.02.1988г

Аз толкова те чаках,но ти не ме разбра,
за цял един живот от радост,от тъга;
дали ти липсвам или думи са това-
продължавам да те чакам,теб съдба.
Аз бях високо на далеч ,над всичко ...

Задавена във собственото си страдание
безмълвна,тиха...
докосваща с последна тръпка тялото
не ще се върна
даже да ме искаш..., ...

Цветна да беше душата човешка-
бихме я трили с гума до мрак-
да я поучим от грешките,
за да не повтори пак.
Сивкави носим ги, онемели, ...

Сънят ти още не донесъл
лъчът от детската звезда,
която като малка те унасяше
и бдеше над невинноста.
Сега очите не желаят ...

Минутата без теб се раздвоява,
на свой ред прави нови дни,
във времето се наслоява,
боядисва в черно белите стени.
Искам да протегна длани, ...

Тъмно. И тихо. Нощ, осветявана само от бледото сияние на луната.
Бетонна приумица на велик архитект. Мазилка, отдавна излющена. Тераса. И куче – на терасата. Не спи. Взира се. В луната? Или в бетона наоколо?
* * *
12.00
Ден като вчера. Даже малко по – зле. Вчера поне имаше хляб. Макар и мухлясал. Дн ...

Ангел и Ана
Дядо Велко беше стар и изморен човек. Не обичаше шум. А около неговата уличка винаги имаше деца. Той много ги обичаше, тъй като напоследък в село Ангеланово нямаше такива.
Велко се замисли. Не искаше да гони малчуганите, но искаше и тишина. А той знаеше само един начин да ги укроти. Пови ...

Това ми се случи малко преди да навърша 15. Бяхме отишли с майка ми до Бургас за един месец да видим баща ми как е. Тогава, както и досега той работи в гражданска авиация. Преди това работеше в транспортната авиация. Като малък много често ходех с него на работа да ми показва машините. Сага пак иска ...

Ти Видя ли вчера как те гледах?
Мислех ,че ще е за последен път...
Но не,и днес да избягам не можах........
От съдбата...Видях те аз на кръстопът...
Погледах те,но ти не ме видя, ...

Стоя замислен, загледан в звездите, и мисля за хората, които познавам, мислите си претеглям пак на везните и започвам отново, безкрайно да страдам. Безкрайна, очевидно е хорската злоба, доброта по-рядко започвам да срещам дали, когато спокойно легна във гроба за света съжаление все пак ще усещам? Сп ...

Същността скрихме зад думите,
истината - с мълчание...
Паветата скърцат учудени
под стъпки и желания.

Захарницата ги викаше..
Като аромат на кестени -
бездомните дечица.
Милиони малки стъкълца,
прашинки с вкус на болест, ...

През прозореца го виждам-дрипав.
Рови в контейнера, нещо дрънчи..
Тежки ръждиви окови , врязани
в нечии крака...Как вали...
Дали ще си намери нещо ...

В младостта й имаше картина,
в която често своя поглед спираше.
С горда крачка на богиня
вървеше, а кръвта пулсираше.
Сега рисува зимна колесница, ...

Ех, приятелко,
много ли искам?
Искам покрив приличен
и приличен костюм,
свястна секси жена, ...

Тръгвам.
Плик с изпрано бельо
във багажника хвърлям,
а до мен на седалката шапката,
една книга до задното стъкло, ...

В косите й се бе посипал сняг.
Отдавна бяха побелели.
И само тъжните очи говореха
за чувства непогребани.
И тя бе млада, бе жена – ...

На Ники
и един единствен ден
Бръшляновите мисли на момиче,
на сто и четири,със вдлъбнати очи.
Кайсиевите мисли на старица, ...

ПАЗИТЕЛИ
Стоим със теб пред портите на рая,
но казват ни : "Не сте за тук.".
Повдигаш рамене,аз се усмихвам
и продължаваме по своя път. ...

Старият дъб
посвещавам на теб, моя любов
В смълчаният парк,
все на същото място
стои си нашата пейка. ...

Мирише на лято
Мирише на скорошно сбъдване
на стари мечти.
Мирише на узрели клони,
на корабни платна и сол. ...