НЕ ОБГЛЕЖДАЙ УЛИЦИТЕ НА ГРАДА

                        “ НЕ ОБГЛЕЖДАЙ УЛИЦИТЕ НА ГРАДА…”<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

                                                                                  “Не обглеждай улиците на града,                                                                           и не скитай по пустите му места”

                                               книга: Премъдрост на Иисуса, син Сирахов 9:7

            -Ще черпиш ли една бира ?

Вдигнах глава от вестника. Беше млад мъж, висок и як, дори-огромен. Не изглеждаше като скитник, спортно облечен, изглеждаше уморен, или пиян, не можах да преценя. Имах още време до микробуса. Затова не обичам автогарите- винаги се навъртат разни. Или джебджии, или скитници и просяци, като този.

            -А защо да те черпя?

Оня седеше над мен, чак сега видях, че леко се поклаща. Пиян беше. Хубава работа! Само това остана, да се набъркам в пиянски скандал.Нямам време за глупости. Ще му дам пари и да се маха.

            - А защо не ?...Защо, примерно, да не ме почерпиш една бира ?... А ?

Ясно. Ще му дам пари, и да се маха. Ще вземе да стане скандал, пък е и як…говедо направо.

            - Нямаш проблеми, приятел!... Ще ти дам парички за бира, да я изпиеш за мое и твое здраве!...Нали ?

Големият се поклати и се подпря на масата. Поклати глава и зарови из джобовете. Извади с усилие кутия цигари, после пак се зарови. Подадох му запалката. Той я взе, без нищо да каже. Бръкнах в джоба на сакото си, трябваше да имам дребни от рестото. Ето, напипах книжна банкнота, дадох два лева, върна ми някакви стотинки, това трябва да е и книжно левче.

            -Виж какво ще ти кажа…Мерси за огънчето, значи… Не става въпрос за една бира…става въпрос, че ти не искаш да изпием с теб по една бира…

Хубава работа!...И компания иска.

Големият продължи, като издуха син облак през носа си.

            - Става въпрос за следното…Че аз и ти,… сега,… на тая минута…не можем да седнем като хора и да изпием по една бира…Разбираш ли- по една бира!...Ти мен за човек ли ме нямаш…какво ли ?

            -Не е така, мой човек…Ето ти пари, вземи си една бира…Аз скоро ще тръгвам, няма проблеми иначе…знаеш

            -За къде ще пътуваш?

            - За Каварна…по работа.

            - А, значи работиш, а ?

            -Работя. Ето ти левче, иди си вземи една бира…няма проблеми, нали ?

Големият хлъцна, духна дима си към мене и ме изгледа.

            - Нали ти казах- не става дума за едната скапана бира…Извинявай, може ли да поседна…ей тука- и се свлече на едното пластмасово столче.

Няма да стане!...Няма отърване. Най-добре е да му оставя левчето, да стана и да се махна от тук. Ще се помотая, зад автогарата има сергии…Все нещо ще измисля, остават ми още 40 минути.

            - Казвам се Даниел…От Добрич съм…а ти от къде си?

            -Нямам време, приятел…Искаш ли да пиеш бира, или не искаш…Аз ставам, защото…

            -Чакай…не се прави и ти …на такова! Чакай, искам да ти кажа нещо важно…нещо изключително важно, не знам дали ме разбираш…

            - Казвай, че ставам…

Големият пуфна още няколко пъти с цигарата, без да ме поглежда, после я извади от устата си, разгледа я, и със замах я хвърли на земята. Фасът пръсна искри, търкулна се по земята, и спря в краката на една туркиня с фередже. Тя дори не погледна, говореше с един мустакат с кепе, сигурно чакат автобуса за село.

            - Днеска…такова, ме съкратиха от работа…Разбираш ли, драги?

…“Драги “!...Отдавна не го бях чувал и това. По едно време, по телевизията се обръщаха така- “Драги зрители!”, сега станахме “Уважаеми зрители!”И това-“драги”, изчезна. Вече никой на никого не е драг.

            - Лошо приятел, лошо!...Не се притеснявай обаче…Нали знаеш- работата е като жената- ако не ти харесва, я сменяш!

            - Сменяш…Така се сменя то…Разбира ти главата проста!

            -Хайде сега!...Ще се караме ли ?

            -Няма да се караме…Няма!- хлъцна и запали нова цигара. Докато го разглеждах, видях защо ми се видя така уморен. Не че беше толкова пиян, не е от това. Очите му бяха мътни и тъжни, уморени очи. Кой знае какво са видели. Какво разправяше?...съкратен бил от работа…Ами така е!...И неговата не е лесна…В тия години, да останеш без работа…

            - Ще черпиш ли бира?...Попитах вече, ама пак да попитам.

            -Ако мируваш…Без разправии, без такова…нали ?

            -Няма проблеми…аз съм свестен човек!

            -Знам, затова ще те черпя.

Защо не ? Имам половин час. Вестникът ще го дочета в микробуса, и без това- какво ще правя по пътя. Всеки ден пътувам- Добрич-Каварна, от Каварна- до Добрич. Много път, всеки ден го минавам…Ама- ако искаш. Иначе, като тоя…Ще ме изгонят като куче направо. А и мога да изпия и аз една бира, защо не. Имам 30 минути, все едно…Къде ще обикалям покрай циганските сергии…мирише на гадно.

            -Сега!...Кротувай тука, ето-оставям си вестника. Отивам да взема бира- и да теб, и за мен…А ти стой кротко тука, нали се разбрахме?

Големият, как се казваше- май се представи Даниел, само махна с лапа.

            -Няма проблеми, с мене нямаш ни-ка-кви проблеми, драги!

“Драги”!...Ама че тип. Светът се напълни със странни създания…от къде се въдят такива?...Дявол ги взел!

Станах, имаше хора, и до като чаках на опашката, съжалих, че се съгласих на тая идея. От къде на къде ?...Можех да се измъкна през другия вход на автогарата…да се скрия за половин час…Тъпо!...Унизително, обидно направо! Да се притеснявам от един пияница. Ще почакам, ето-останаха двама човека, ще взема по една бира, ще си поприказвам с онзи. И толкова. Днес ще имам доста работа…не знам дали ще успея. Ще успея, важното е да се мобилизирам добре…Ако не успея- пък утре ! Няма да погине фирмата, я!...Да погива, майната и!...На всичкото.майната!

…Взех и две чаши. Докато ги носех, заедно с бутилките, видях, че са мръсни, кой знае кой е пил и от тях…Нищо, аз ще пия направо от бутилката, ама че история…само да ме види някой от някъде, как нося бира на пияниците по автогарата…

            - Ето, мой човек…Ето и чаша…Студена е, от хладилника е, внимавай да не те пререже.

            -Ще ме пререже!...Прерязал съм се аз…направо съм се отрязал, а- какво ще кажеш по този въпрос?

            - Няма проблеми…Хайде-наздраве!

            -Наздраве!

Бирата наистина беше ледена. Бутилката –потна. Ситни капчици се стичаха надолу по нея.

            -Кажи сега, каква става?...Викаш- уволниха те, а !

Изгледа ме тежко, после махна с ръка.

            -Да-а!...Уволнение…съкращение…аут! Разбираш ли, значи..?

            - Лоша работа. Какво работеше?

            -Аз ли ?...Аз драги, съм завършил Хранителният в Пловдив…Разбираш ли…аз съм технолог, не съм…еди какво си…Да не ти изглеждам простак, а ?

            -Хубава работа!...Питах те само. Как ще си простак, аз с простак ще седна ли така…да си пия бирата, а?

            - Няма проблеми!...Не съм простак, а ?...Ама кажи ми наистина- аз простак ли съм, или не?

            - Стига де! Нали се разбрахме-без разправии…Не си простак, как ще си простак!

Без да сваля очи от мен, Големият ми подаде ръка. Ясно. Какво друго можеше да очаквам. Все пак я поех. Дланта му беше корава и силна. Грамаден мъжага. И як. Защо се е докарал така?...Сутрин е още. Къде е пил, къде е ходил, до 9 часа да се напиеш така…Е, не е много пиян, но му личи. Пропаднал народ.

            - А така, драги!...Мерси!...Ама чуй какво ще ти кажа…Не си прав. Ни-как не си прав!...Аз, драги, съм пълен простак

Главата му изведнъж клюмна към масата, като отсечена. Той бавно посегна и се подпря на големите си ръце. Повдигна лице към мен и ме изгледа продължително. Този път очите му бяха станали дълбоки, бездънни…Сякаш пълни с мъка.

            -Да, драги…Аз съм пълен простак…и такова

            -Айде…ти пък сега!...Недей така. Грамотен човек си…Ти ако кажеш, че си простак…Я гледай наоколо, що турчи, що мангали се мърдат…Те какви са, щом ти си простак?!

            - Мани ги тия !...Аз..за мене ти казвам…Аз съм простака, за другите нищо не зная…

            - И защо си простак?

            -Ще ти кажа…Искаш ли да ти кажа…направо?!

            - Казвай!

Не знам дали не искаше да ми каже, или вече беше забравил какво е приказвал. Но седеше така-подпрян на големите лапи, с поглед в нищото, или в мен…Не знам, ама че работа!...Кога е успял да се докара така? …Пиян ли е, или си е такъв, голям мъж е, не може да се напие толкова бързо. 9 и 35 е…остават ми още двадесет минути. Бирата е още студена, като нищо ще ме свие гърлото. Не трябваше да си вземам бира по никое време. Не трябваше и на този…да му се водя по пияната гарга.

            - Аз такова…Мен ме уволниха от работа…

            -Ти каза, знам

            -Нищо не знаеш !...Мен ме уволниха от работа преди три месеца…Три месеца и осем дни…Работни, нали ме разбираш?!

            - Каза, че днес са те уволнили…Или си се объркал нещо, а ?

            - Казал съм…вятър!...Не днес, а вчера ме уволниха, ясно ?

Ясно.Пиянски истории. Преди три месеца…вчера. Нищо…Все едно. Кой е виновен?...Трябваше да го разкарам още от началото, сега вече е късно. Ще започне да плещи едни…той почна, де!

            - Пре-ди три месеца и осем дни…ме уволниха от Месокомбината. Там бях технолог…началник на смяна, нали ме разбираш?!...Те-хно-лог!- не лукова глава!...Началник на смяна, имах работници…отговарях за всичко

            -Това хубаво!...А вчера от къде те уволниха?

Усетих, че изпитвам нещо като злоба към него. Или ме беше яд на мене самият, не знам. Глупаво, тъпо, не знам как допуснах тази история…Да пия бира сутринта с някакъв пияница…а и работа имам, днес цял ден ще описвам, много работа имам, само това ми липсва сега…

            - Вчера, драги мой…Вчера пак ме уволниха. Ама това-в кавички, разбираш ли ?!...Защото аз не съм бил на работа…не съм работил никъде…три месеца и осем дни…А жена ми не знае!...Разбираш ли-жена ми нищо не знае!

Запалих и аз една цигара, Големият ми подаде огънчето.

            -Е, как така?...Какво не знае жена ти?

            -Аз, драги….Аз имам жена, има и дъщеричка, сега, тази есен, ще е в трети клас…Разбираш ли-трети клас!...Жена ми…жена ми е учителка, предава биология…учителка, значи. А аз бях технолог!

            -Това хубаво!...И какво стана?

            - Стана тя…стана една, не е за пред хора

            -Казвай, нямаш проблеми!

Големият отпи няколко глътки направо от бутилката, чашата му остана пълна, но сигурно той не я забеляза.Избърса устните си с длан.

            - Имах любовница…Една разведена, от Крушари…Разбираш ли- дърта чанта, разведена…

            -Ясно.

            - Не е ясно…Слушай какво ти разправям!...Казваше се Маринела…на 38 години…руса една, изрусена де…То руси няма къде да намериш. От Крушари. Разбираш ли ?

            -Да, разбирам.

            -А така!...Та значи…мен ме уволниха от там…от Месокомбината. Преди три месеца и осем дни…работни. Ама жена ми не знае.

            - И какво стана?

            -Какво стана?...Какво може?...Нищо не стана. Беше ми мъчно, и заради нея и заради детето…то какво е виновно?...Баща му да е такъв…простак съм направо!

            - Давай нататък.

            -Ами какво…нищо!...Излизах сутрин, обличах се, разбираш ли, че отивам на работа…а аз- на автобуса- и там!...В Крушари!

            - Виж ти !...Хубава работа!...И какво ?

            - Какво, та какво…Много ти знае устата!...Нищо, какво !...Отначало, нали ме разбираш-любов, това-онова…Тя ме разбра, тя е човек…Разбра ме, че имам дете, че…нали ме разбираш?...Въпреки всичко, тя е човек…И аз я уважавам наистина…Защото ме разбра и се прояви като човек!

            -И?

            - И…Даваше ми заплата…уж, че съм на работа…На края на месеца- 278 лева, както ми е била заплатата чисто…по ведомост…И аз…И аз нося заплата в къщи, и всичко е точно, не знам дали ме разбираш…

            -Ха!...Наистина ли ?!...Заплата ти даваше?

            -Заплата…Не е заплата…Ей че си прост!...Даваше ми тия пари…защото ми влезе в положението…защото е човек, и ме разбра…Какво ти е смешно? А, какво ти е смешно ?

            -Не се смея, хубава работа!...Как ще се смея?

            - Не се смей…че не знам дали ме разбираш!...Много ми е писнало, да знаеш!

            -Не се смея, я гледай!...Как ще се смея…Продължавай нататък

Големият пак хвърли цигарата, този път под масата, и побърза да запали нова. И аз си запалих.Изведнъж ми стана интересно. Ама че история!...Ако е вярна, де…Може и да ме лъже тоя…Знам ли.

            -Нататък…Нататък-какво?!...Просташка работа, нали ти разправям…Аз, знаеш, съм по чашката малко…И тогава, от нерви, от ядове…май започнах доста да пия. Ама и тя…селска женица. Имаше, има-няма 200 литра с вино, и поне 100- с ракия. Кой знае от кои години седят. Нали ти разправям-разведена, няма мъж, няма кой да ги пие…Пък и тя…и тя е една…нещастна жена. Няма деца, нещо с тръбите била не в ред, и така…Яловица, не знам дали ме разбираш…То, оня-мъжът и, сигурно затова я зарязал…Човекът си искал дете…ама каквото е!...И така. Всеки ден-дай, дай!...Ракия и вино, тя заколи някое пиле, опече го, направи го…Ама аз съм простак…Простак съм, нали ти разправям!...Започнах да и посягам…Ей така, за нищо!...От нерви, от яд…Щото като си седя така, и си мисля, жена ми…детето…И всеки ден страх…нали знаеш Добрич колко е град…Все някой ще срещне жена ми, ще се заприказват за това, за онова, и- “А мъжът ти започна ли работа?”…Представяш ли си, а?!...”Мъжът ти започна ли някъде работа?”…И какво?!...Какво ще им кажа, а ? Я ми кажи, ако си на моето място…няма ли такова…и на теб да ти е свита душата ?...Та затова…Нали ти разправям. Първо ракия-дай, дай !... после и вино …И като ми стане едно, като ми се свие една буца ей тука-на гушата!...И хем ми се реве, хем на бяс ме избива…Ама аз съм такъв, не знам дали ме разбираш…Бия я, като куче я бия, а тя ме гледа с ей такива очи, и нито вика, нито плаче…И мен още повече ме избива отвътре…Какво не съм я правил, връзвал съм я…с каиш съм я млатил…Направо…като животно такова…

            Запалих пак. Дали ме лъже, или всичко е вярно…Не знам. Страшна работа е това, живота!

            -И какво стана?

            -Нищо, какво…Вчера отидох…и пак. И тя ми каза…такова. Да не идвам повече при нея…Разбираш ли ?...С една дума- уволни ме!...Уволни ме, и то-дисциплинарно…майтап бе!...Направо ми тегли сектира!...Чупката, айде!...Друм!

Големият млъкна.

И аз замълчах.

Тайно погледнах часовника си. 7 минути. Да си допуша цигарата и ставам. И да чуя до края…Да видя какво ще ми каже.

            -И сега…Какво ще правиш сега?

Големият отпи от чашата си.Видя, че бутилката му е вече празна.Посегна да я остави, но я надигна пак.Пиеше на едри глътки, гледах как бирата изчезва в голямата му, мокра уста.

            -Сега ли ?...Баба, лека и пръст, знаеш ли какво викаше за разни такива…скитници, разбираш ли ?...Викаше-“…гледай го тоя, какво обглежда улиците на града…”. Сиреч!- скита се, мотае се…пилее се по улиците…Човек без работа, пропаднал човек…Та и аз така.

            -А на жена ти?...Защо не разкажеш всичко на жена ти?

            -Жена ми ли ?...Нямам жена. От години нямам жена…излъгах те.Нали ти разправям, че съм простак…

                                                                       26.03.2004 г.