ОТНЕТИ МЕЧТИ
2 мин за четене
Тя не виждаше нищо друго пред себе си освен покриви. Модерни и нови
покриви на къщи, които най-вероятно принадлежаха на богати хора. А така и
се искаше да може да вижда небето от прозореца си. Да го докосва с влажните
си очи и да му праща въздушни целувки. Когато беше малка през августовските
вечери, седеше под кестена на двора и си намисляше желание. После го
запечатваше в детските си устни и го пращаше към небето като крилата
целувка. Сега покривите бяха толкова гигантски... Създаваха илюзията, че
всичко наоколо е изградено от стени и тя нямаше друг избор освен да спре да
мечтае. Сърцето и бе толкова свито и уплашено, че всеки удър отекваше в
керимидените плочки, като че ли по тях бягат уличните котки.Нямаше небе и
звезди, нямаше пориви...Тя се опита да живее така, но след няколко
мъчителни месеца,нещо в нея се скъса.Не можеше повече без целувки и
блянове.В една от многото раздиращи душата и вечери, тя се приближи до
прозореца на малката си стая и изведнъж се усмихна.Лицето й заблестя, очите
й се разплакаха, а ръцете и се търкаха нервно и неспокойно една в
друга.Какво беше видяла, не разбрах.После просто падна на земята,полетя
през прозореца и падна.Тялото й се вцепени на плочките и остана
неподвижно.Само алената кръв го окраси с цвета си.
Какво бе видяла?Нощите ми станаха тежки и задушни.Въпросът ме
разкъсваше: какво бе видяла в онази вечер тя?Посивяла от терзания, събрах
смелост и през нощта се промъкнах в малката й стаичка.Ухаеше на цветя, най-
вероятно от ароматизираната свещ на масата, която остави впечатление в мен,
че още тлее.Наоколо имаше разхварляни дрехи ,а на един стол до вратата
имаше поставена малка вазичка.Приближих се до прозореца и тогава...Тогава
видях най-красивата гледка през живота си-покривите пред мен бяха осветени
от луната и върху тях се образуваха малки сияния, които напомняха на
звезди. Червено небе обсипано с безброй лампички, единственият небесен свот
на вселената...В мен заваля мечта след мечта.Толкова хубаво и леко стана
надушата ми, че поисках да полетя.Тогава разбрах- тя беше паднала в опита
си да литне. Замислих се! Дали пък тази тя не бях всъщност аз!
покриви на къщи, които най-вероятно принадлежаха на богати хора. А така и
се искаше да може да вижда небето от прозореца си. Да го докосва с влажните
си очи и да му праща въздушни целувки. Когато беше малка през августовските
вечери, седеше под кестена на двора и си намисляше желание. После го
запечатваше в детските си устни и го пращаше към небето като крилата
целувка. Сега покривите бяха толкова гигантски... Създаваха илюзията, че
всичко наоколо е изградено от стени и тя нямаше друг избор освен да спре да
мечтае. Сърцето и бе толкова свито и уплашено, че всеки удър отекваше в
керимидените плочки, като че ли по тях бягат уличните котки.Нямаше небе и
звезди, нямаше пориви...Тя се опита да живее така, но след няколко
мъчителни месеца,нещо в нея се скъса.Не можеше повече без целувки и
блянове.В една от многото раздиращи душата и вечери, тя се приближи до
прозореца на малката си стая и изведнъж се усмихна.Лицето й заблестя, очите
й се разплакаха, а ръцете и се търкаха нервно и неспокойно една в
друга.Какво беше видяла, не разбрах.После просто падна на земята,полетя
през прозореца и падна.Тялото й се вцепени на плочките и остана
неподвижно.Само алената кръв го окраси с цвета си.
Какво бе видяла?Нощите ми станаха тежки и задушни.Въпросът ме
разкъсваше: какво бе видяла в онази вечер тя?Посивяла от терзания, събрах
смелост и през нощта се промъкнах в малката й стаичка.Ухаеше на цветя, най-
вероятно от ароматизираната свещ на масата, която остави впечатление в мен,
че още тлее.Наоколо имаше разхварляни дрехи ,а на един стол до вратата
имаше поставена малка вазичка.Приближих се до прозореца и тогава...Тогава
видях най-красивата гледка през живота си-покривите пред мен бяха осветени
от луната и върху тях се образуваха малки сияния, които напомняха на
звезди. Червено небе обсипано с безброй лампички, единственият небесен свот
на вселената...В мен заваля мечта след мечта.Толкова хубаво и леко стана
надушата ми, че поисках да полетя.Тогава разбрах- тя беше паднала в опита
си да литне. Замислих се! Дали пък тази тя не бях всъщност аз!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Илчева Всички права запазени
