* * *
И беше тъмно и валеше
Смъртта се криеше зад черните скали
А те отворили очи решиха да се борят
и пукаха, и ронеха, самоубиваха дори ....
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
А хиляди очички в мрака скрити
поискаха да дойде светлина
но нямаше душа да я извика,
и беше тъмно, и беше тишина ....
и изведнъж – голямата скала ...
и плачеше като жена, но никои не видя
сълзите ги отми дъжда ...
а тя, горката, остана пак сама,
сама завинаги и както досега ......
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Йовчев Всички права запазени
