18 авг. 2006 г., 23:05

* * *

107 0 2

И беше тъмно и валеше

Смъртта се криеше зад черните скали

А те отворили очи решиха да се борят

и пукаха, и ронеха, самоубиваха дори ....

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

А хиляди очички в мрака скрити

поискаха да дойде светлина

но нямаше душа да я извика,

и беше тъмно, и беше тишина ....

и изведнъж – голямата скала ...

и плачеше като жена, но никои не видя

сълзите ги отми дъжда ...

а тя, горката, остана пак сама,

сама завинаги и както досега ......

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Йовчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии