* * *
Спря да вали…И птици запяха.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Пролетта диша вън, дърветата млади и потни.
Искри всяка капка по тях. Вятърът люби се с облаци
и те свенливо се дърпат. И е светло, и синьо е…
Ангели бели се спускат и милват цветята,
които Бог е създавал само за тебе…
Без да дишам, едва
аз погалвам росата в тревата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени