* * *
Тихо, глухо…Кой ли ще ме търси,
когато аз самият никого не търся?
Пред входната врата лежи постелка,
не чака стъпки…Няма кой да звънне
и аз да чакам, да бързам, да отвърна…
Мълчи звънецът. Тихо е. До крясък
кънти в стената тишина…Затворена вратата.
И сам заключен,
дълбоко в себе си, не искам да те срещна.
Дали не искам?... Искам, но разкъсан
от спомени и болка, детенце сякаш скрило,
под шкафа в кухнята-последното богатство пазя.
От тука минаха измамници и пияни…
И всички ме обичаха, целуваха, рушиха.
Крадците ровиха с пръсти в моите дрехи.
Остана мръсно…Дъх на грозно и на вино.
Накрая… сам - и спомени, и чашите да мия,
от пода сълзите и храчките, ракия
навсякъде разлята, гащи, дрипи…
…Сега съм сам, но в моят дом е тихо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
