11.08.2006 г., 13:28

* * *

136 0 26
                               Влюбен съм до болка в Него.
                            Чувствам, че съм дребен грешник.
                            Днес целунах, без да искам
                            някаква саката на площада.
                            Тя се вдигна и проходи.
                            Гледа ме с очи безмълвни.
                            После се разплака и прокле ме:
                            - Аз от това си вадя хляба! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Магьосник си, наистина. Що така без да искам не целуне някой мен, за да събуди твоя талант в душата ми.
  • Странно е, но ми хареса.
  • Чудя се(не за първи път) кой и защо(най-вече защо) не се аргументира, когато слага ниски оценки! ???!!!???
    Светославе, в този малък стих си събрал една част от отговора на моя въпрос. Дълбок смисъл носи, но тези дето не го разбират, предпочитат да "пляснат" ниската оценка и да се разплачат ...
    Невероятен стих! Поздрав!
  • Поздрав, Светославе.
    Напомни ми за книгата на Норман Мейлър "Евангелието от сина"
    Вестин
  • Пиши, Светльо! Пиши!
    Мъдър стих!...