Безлунна нощ…
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Безлунна нощ…Бръмчат неоновите лампи
и бяга ехото на стъпки - от ъгъл в ъгъл,
от прозорец - в тъмен вход.
Прибирам се отнякъде, а може и да тръгвам.
За мен е все едно.
Душата ми е пияна, омърсена…
И сигурно дъхти на лошо.
Вино ли пих, с порочна някоя ли лягах ?
С пияните в механата плаках…и ги черпех,
дланите им лепкави целувах…и ги молех.
С някого да станем братя.
Това ли е било ?
Не вярвам.
Все едно.
Залитам, сградите до кръв издраха
моите ръце прострени.
Не искам никъде да стигна,
не искам нито да се върна.
Да бях останал някъде на топло,
макар под масите, в краката тежки, пияни.
Над мен да сипе врява, чаши да се леят.
Да падат мазни хапки, пияните да плюят…
И долу, там в краката натежали,
на топло
като куче свит
да спя.
За мен е все едно. Напразно е било…
А Бог е бил подлец.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
