Безсънни утрини…
Безсънни утрини…
Мъгливи улиците, в които
бездомните клошари са повели
изплезени от грижи мокри псета.
И е хладно, и самотно. Иде зима.
Сред тази сутрин, в листопада
теб те няма…
Ще пада дъжд. Ще стане мокро
и жълтите треви ще се разплачат.
Колите ще са кални и ще плискат локви,
сред които все така ще скитам безполезен.
В душата ми ръми…А теб те няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
