Благословенна е нощта...
Благословенна е нощта...Донесла теб,
макар и в сън, допряла длан до мен.
Във миг, когато бялата луна
разплита сребърни коси в тревата.
И в тази тишина, единствено звездите
над всичко сипят мир и благост.
И сещам как-макар ефирна
си седнала до мен...
Душата ми е тиха струна
по която плъзгаш ти ръце.
макар и в сън, допряла длан до мен.
Във миг, когато бялата луна
разплита сребърни коси в тревата.
И в тази тишина, единствено звездите
над всичко сипят мир и благост.
И сещам как-макар ефирна
си седнала до мен...
Душата ми е тиха струна
по която плъзгаш ти ръце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
