Бързане
Ти сигурно отново бързаш<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
И нямаш време за “Здравей “ дори
Не те виня!!! Върви да търсиш...
Но... нали самото време е пари
Дори не знам дали те има
Но се надявам да си там
Знам че мога и ще те обичам
И ще те открия... някой ден, и аз не знам кога
И знам, че няма те, но липсваш ми
Мечтая с теб и с теб танцувам
Сънувам те и те целувам
Със тебе плача, теб ревнувам
Сега си спомням времената,
когато срещахме се често
със погледи изпълнени с надежда
да те позная аз, да ме познаеш ти...
Но ти мълчеше, а аз не проговорих
Приближи, отмина ме, не се обърна
За да не видя във очите ти сълзи
За да не видиш ти във мойте две угаснали мечти
Ако намериш място толкова красиво и прекрасно,
Неописуемо, единствено и даже нереално
Спокойно, но и варварски ужасно
Последен пристан за сърцето ти нещастно,то тогава...
Вслушай се в гласа на тишината
Поспри за малко, почини си ,поседни
Поговорете двете със душата
Споделете и несподелените мечти
Огледай се и може би ще видиш,
че капчица вода е твоят свят
Дали в морето или за пустинен скитник,
Като росата сутрин или като сълза
А аз ще бъда тук и ще те чакам
Ще се надявам да ме посетиш в съня
Ще гледам през балкона, на вратата
Ще те обичам и... може би ще ти простя.
08.2003 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Йовчев Всички права запазени
а ти позна ли ме? 
