Бързане
Ти сигурно отново бързаш<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
И нямаш време за “Здравей “ дори
Не те виня!!! Върви да търсиш...
Но... нали самото време е пари
Дори не знам дали те има
Но се надявам да си там
Знам че мога и ще те обичам
И ще те открия... някой ден, и аз не знам кога
И знам, че няма те, но липсваш ми
Мечтая с теб и с теб танцувам
Сънувам те и те целувам
Със тебе плача, теб ревнувам
Сега си спомням времената,
когато срещахме се често
със погледи изпълнени с надежда
да те позная аз, да ме познаеш ти...
Но ти мълчеше, а аз не проговорих
Приближи, отмина ме, не се обърна
За да не видя във очите ти сълзи
За да не видиш ти във мойте две угаснали мечти
Ако намериш място толкова красиво и прекрасно,
Неописуемо, единствено и даже нереално
Спокойно, но и варварски ужасно
Последен пристан за сърцето ти нещастно,то тогава...
Вслушай се в гласа на тишината
Поспри за малко, почини си ,поседни
Поговорете двете със душата
Споделете и несподелените мечти
Огледай се и може би ще видиш,
че капчица вода е твоят свят
Дали в морето или за пустинен скитник,
Като росата сутрин или като сълза
А аз ще бъда тук и ще те чакам
Ще се надявам да ме посетиш в съня
Ще гледам през балкона, на вратата
Ще те обичам и... може би ще ти простя.
08.2003 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Йовчев Все права защищены
а ти позна ли ме? 
