Докосвам те със длан...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Докосвам те със длан...
Полека - с крайчеца на пръсти.
На гръдта ти има малка бенка
като семчица на круша...
Кожата ти бяла
е нежен дъх, коприна,
която се посипва върху мен,
гали ме... И в която, като в сън
стапям се... Отронен стон,
в теб потъвам и изчезвам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
