8.08.2006 г., 22:54

Доволен ли си ти?

136 0 10

Мина през мен и остави бледи следи!
Добре! Не усетих нищо! Но дали?
Мина ден, мина два, а ти изчезна просто ей така?!
Нещо ми има? Сънувам нещо красиво, но идва сутринта и идва реалността!
Усетя ли те, видя ли те, чуя ли те - корема ми се свива, а сърцето ми засилено започва да пулсира.
Кой си ти? Какво ми причини? Вика в мен душата ми!
Кажи доволен ли си ти?
Събуди в мен неподозирани мечти!
Мечти, които нямах смелост да желая, а сега само за тях мечтая!
Ти сърцето ми открадна и запали пламъче в душата ми.
Не разбрах - а сега огън изпепеляващ гори и толкова много ме боли!
Сега роня сълзи след сълзи!
Кажи доволен ли си ти?


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Йосифова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е добро.
  • Прочетох всичките ти неща и не ми харесаха. Съжалявам. Бъди по-взискателна към себе си. Хубаво е да пишеш "квото ти дойде", но е хубаво и да го усъвършенстваш и преработваш, след като веднъж си го написала.
    И е повече от очевидно, че критика не умееш да приемаш. Поработи и върху това.
  • То има проза като жанр. Ти сега ли го чуваш...
  • Не съм на мнението на първия коментар. Прилича ми на нагласена рима. Не го казвам с лошо чувство и предполагам, нямаш нужда от безсмислено веещи си паунови пера покрай теб.
  • Това, което си написала не е поезия.
    Двойката е от мен.