Aug 8, 2006, 10:54 PM

Доволен ли си ти?

  Poetry
139 0 10

Мина през мен и остави бледи следи!
Добре! Не усетих нищо! Но дали?
Мина ден, мина два, а ти изчезна просто ей така?!
Нещо ми има? Сънувам нещо красиво, но идва сутринта и идва реалността!
Усетя ли те, видя ли те, чуя ли те - корема ми се свива, а сърцето ми засилено започва да пулсира.
Кой си ти? Какво ми причини? Вика в мен душата ми!
Кажи доволен ли си ти?
Събуди в мен неподозирани мечти!
Мечти, които нямах смелост да желая, а сега само за тях мечтая!
Ти сърцето ми открадна и запали пламъче в душата ми.
Не разбрах - а сега огън изпепеляващ гори и толкова много ме боли!
Сега роня сълзи след сълзи!
Кажи доволен ли си ти?


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Йосифова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е добро.
  • Прочетох всичките ти неща и не ми харесаха. Съжалявам. Бъди по-взискателна към себе си. Хубаво е да пишеш "квото ти дойде", но е хубаво и да го усъвършенстваш и преработваш, след като веднъж си го написала.
    И е повече от очевидно, че критика не умееш да приемаш. Поработи и върху това.
  • То има проза като жанр. Ти сега ли го чуваш...
  • Не съм на мнението на първия коментар. Прилича ми на нагласена рима. Не го казвам с лошо чувство и предполагам, нямаш нужда от безсмислено веещи си паунови пера покрай теб.
  • Това, което си написала не е поезия.
    Двойката е от мен.