ДЪЖД
Полудели са тревите...Дъжд.
Пропука се небето като нива,
през лятото-по сушавото време.
От колко време плаче.
И стана сиво...Капките шептят
за нещо свое, а земята се изцъкли.
И локвите се бръчат като пияници
пред първа чаша, рано сутринта.
Ще се удавят птиците...И мишките
ще плуват- мокри и подпухнали
към пълните със дъжд канали.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
