27.09.2005 г., 6:24

Елегия

118 0 8
От изсъхващите клони
падат златнокървави пендари.
Като непрощаващ спомен
есента отново ме завари.

Тъжномрачен дъжд вали,
дъжд вали,не подозира,
че зад сивите стени
лятото в гърдите ми умира.

Локви.Кал.Прогизнал залез.
Вятърът загрижен ме отмина.
А  небето потъмня от жалост-
есен е,а в мен е вече зима.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари