Елегия
От изсъхващите клони
падат златнокървави пендари.
Като непрощаващ спомен
есента отново ме завари.
Тъжномрачен дъжд вали,
дъжд вали,не подозира,
че зад сивите стени
лятото в гърдите ми умира.
Локви.Кал.Прогизнал залез.
Вятърът загрижен ме отмина.
А небето потъмня от жалост-
есен е,а в мен е вече зима.
падат златнокървави пендари.
Като непрощаващ спомен
есента отново ме завари.
Тъжномрачен дъжд вали,
дъжд вали,не подозира,
че зад сивите стени
лятото в гърдите ми умира.
Локви.Кал.Прогизнал залез.
Вятърът загрижен ме отмина.
А небето потъмня от жалост-
есен е,а в мен е вече зима.
© Здравка Маринова All rights reserved.
