13.08.2006 г., 18:51

Есенна

133 0 40
Есенна Обичам ноември – със ситния дъжд от ниско небе, с хризантеми премръзнали - събрали очакване в пастелните тонове и с вятъра скитник - подгонил бездомни безкоренни бурени, вихрушки от пясък, запратил в очите... Чадъри обърнати, килим от листа в червено-кафяво, блестящи потоци, покрили стъклата на бързащи лъскави и мрачни коли... Не мога да кажа защо го обичам. Със голите клони, изпратили птиците, той не е красив. Мирише на сняг, но все още е сиво и някак безрадостно. А аз го обичам... И сякаш затворен, натрупал умора, оголил душата си, без пищни украси и дарове, без капка надежда, но истински е моят ноември...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доли Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ето един човек, който умее да се радва на живота, дори и когато пищната красота я няма! Мен много ме натъжават такива дни.А ти колко много красиви неща си изброила...Ще си принтна стиха ти и ще си го чета през ноември, за да не забравя, че и тогава е красиво...по твоему...
  • Красиво е! Чете се на един дъх, а остава дълбоко в сърцето! Поздрав, Доли!
  • Доли браво!Много е хубаво!
    Поздрави!
  • Хубаво стихотворение...И много мъдро...
    Поздрави!
  • "И сякаш затворен,
    натрупал умора,
    оголил душата си,
    без пищни украси
    и дарове, без капка
    надежда,
    но истински
    е моят
    ноември..."

    От сега нататък ще свързвам този месец с написаното от теб. Прекрасен стих, Доли! Поздрав!