И тръгвам...

Поезия

130 0 4

И тръгвам пак нанякъде,
за кой ли път зад себе си
взривила моста...
Пред мене хоризонт- далечина
и неизвестност...
Поглеждам през рамо.
Не съжалявам. Е...
Боли. Рана е.
За стотен път
се обричам на бедност,
раздала чувства,
но запазила гордост.
...Имам себе си. И друго нищо.
И надежда, обещаваща всичко.
Тръгвам нанякъде,
към хоризонта- далечност...
с болката, с раната,
с гордостта и... надеждата,
че белег този път
няма да ми остане...
Не се обръщам. Не боли.
Зад мен са взривени мостовете.

12.02.1997г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари