Жена
Ти пак рани и пак разби сърце,
уби и себе си дори
и с тия две детски ръце
живота човешки разби.
Ти пак се оправда, че си жена,
разкъсвайки с нокти плътта
и в кротките очи,вина
промъкна се тихо в нощта.
Ти пак ще плачеш и пак ще гориш
сред пламъците на скръбта,
и със усмивка ще стоиш
между живота и смъртта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боби Всички права запазени
