Jul 10, 2006, 11:59 PM

Жена

  Poetry
111 0 10

     
Ти пак рани и пак разби сърце,
уби и себе си дори
и с тия две детски ръце
живота човешки разби.

Ти пак се оправда, че си жена,
разкъсвайки с нокти плътта
и в кротките очи,вина
промъкна се тихо в нощта.

Ти пак ще плачеш и пак ще гориш
сред пламъците на скръбта,
и със усмивка ще стоиш
между живота и смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боби All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мерси за милите думи!Това е стара любов и нещата са много по разли4ни от това което изглежда!
  • Написах това стихотворение наранена от собствената си глупост!Нека нито една жена не се обиди,защото жсички ние правим грешки...а някои от тях убиват...
  • Да,всички правим грешки и понякога много боли от тях.Поискаи прошка,защтото и всеки заслужава щастие!Много е хубаво!
  • Грешката си е грешка, ако е грешка...
    Оправи си стиха по-добре.
  • Боби това не си ми го давала да го чета...много ми харесва