КАТО КАНАТА ОТСРЕЩА-ПРАЗНА...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Като каната отсреща празна,
сред фасове и дим, и женски кикот, пияна
душата ми мълчи, а вънка се разсъмва.
Посрещнах утрото…не съм го срещал. Тука
пак пих, димях и май, че плаках…Съмна.
И пак посягам – кана вино, келнер! Нека!
Със първите петли е тръгвал моя дядо
на нивата – да рови във земята с пръсти.
Наздраве, дядо!... Ето ти земята!
На гроба ти расте трева и няма кръст, кандило.
А аз съм тук…Аз и кана вино.
И няма нищо хубаво…И нищо грозно.
Не съм поет, брадясал и отчаян,
не съм бунтар, не съм герой…Наздраве, дядо!
Мечтая баня, топла супа, нежност…
…Сервитьорът се прозя и ме погледна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
