Като пролетна трева си нежна.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Като пролетна трева си нежна.
Невинен цвят, от слънцето погален
разцъфва твоята усмивка...
В очите ти очите ми се вглеждат.
Вятър
да беше моята ръка, по тебе да се плъзга,
да можех с дъх, без допир да те нарисувам...
Защото аз съм стон, защото съм въздишка
и мога да те нараня...А ти си толкова нежна.
26.03.2005 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
