ЛЮЛЯК
ЛЮЛЯК
Люляко, поетът изхаби те
и мириса и дивният ти цвет.
На страстен романс подари те
да кичиш стиха в словоред.
От храста ти кой ли не бра си
букет от омайна лила.
Ухаещ до стайни украси
е вазата с майски стебла.
Виолета ти женствено нежен,
прозира магийна душа
и никой не пита- небрежен
човек ти откъсва цвета.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Христова Всички права запазени
Хубаво е!
