12 апр. 2006 г., 11:54

ЛЮЛЯК

120 0 10
ЛЮЛЯК Люляко, поетът изхаби те и мириса и дивният ти цвет. На страстен романс подари те да кичиш стиха в словоред. От храста ти кой ли не бра си букет от омайна лила. Ухаещ до стайни украси е вазата с майски стебла. Виолета ти женствено нежен, прозира магийна душа и никой не пита- небрежен човек ти откъсва цвета.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии