На стената
Колко следобеди мислех наум,
с колко въздишки ти казах "ЛИПСВАШ МИ"?
Усещах във въздуха твоя отровен парфюм
и премълчавах неискани истини.
Колко снимки превърнах в икони,
колко спомени дишат на мойте стени?
И дишат моят въздух
и пият от мойте сълзи.
Нима и ти ще свършиш там?
Някога ще се превърнеш ли във минало?
И на стената ням и сам
ще пазиш времето изминало.
А дали сега са думите излишни...
или да прошепна две слова?
Ах,не искам някой ден да бъде
твой дом моята стена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Попова Всички права запазени
