Над покривите се усмихна слънце...
Над покривите се усмихна слънце.
И стана розова тревата. Птица,
започна да разказва шепнешком
за любовта си, изживяна снощи.
Полъхна. И клоните потрепнаха едва.
Замряха после за да чуят,
как птицата във своя сън
обичала...И как красиво
било е всичко...
Дори и слънцето поруменя.
Аз гледам утрото щастливо.
И се усмихвам.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
