Не се страхувай ти…
Не се страхувай ти…
Аз звън съм, стон на пролетна камбана,
на първо цвете, расло в снеговете.
Сред преспите и лед, аз пролетно и чисто -
Обичам те!…
Не слушай гласовете.
Ще дойда изморен и снежен като скитник,
с премръзнала уста ще шепна и оставя
една целувка… изстрадана и топла.
Ако ти поискаш… пак ще си отида.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
Поздрави!