Някъде там
Жената, която седи на пейката
е странница.
Храни птиците с трохи и дори им
говори...
Носи забрадка и стари обувки.
Вехто палто и торба с кръпки,
като очи гледащи целия свят.
Нейния.
Птици. Сами. Тишина.
Стара църква и тя.
Плахи души дето се срещат, точно
преди да залезе последния лъч
на тихото слънце през зимата.
Някъде там...
Спомени тичат, като деца.
Жената усмихнато става и маха
с ръка за довиждане.
Птиците се сбогуват със нея.
"До утре, страннице наша. Ние те
чакаме".
Тихо.
Тихо, като самия живот точно преди
да залезе.
Някъде там...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Спасова Всички права запазени
