Пак се разсъмна, пак се събудих и взирам се.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Пак се разсъмна, пак се събудих и взирам се.
Този ден небето е сиво и мъдро
като брада на магьосник, остарял и ненужен,
надвесил чело над безнадеждното утро.
Ситно вали и мокри бедните цигани
край кофи за смет, повлекли грижи и кучета
ситно пълзят.
Мълчаливо и сиво, но е тихо и кротко е.
Пак до прозореца гледам града и той гледа ме
със очи светофари, и изцъклени, мътни прозорци.
Ситно вали и минават коли, отминават
цветни чадъри и кучета…Тъжно е,
че дървета цъфтят и има и спомени, залези,
с които тази сутрин аз се прощавам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
