ПЕСЕНТА НА КАСАПИНА
Като агнета вързани, блеещи,
наредени пред бялата кланица
да отворят вратата, очакваме.
И се радваме тихо - въжето
не е стегнал до болка касапина.
Можем даже да веем с опашки
и се душим с муцуни, и дишаме.
Днеска ядохме сито, доволно е.
Пиян е бил и не бърза много колачът.
Чуваме кротката негова песен.
да се лее отвътре притихнала.
Вратата се зейва и тегли я
за синджира овцата, поредната.
Тя се влачи - бяла, изцъклена,
а колачът я милва усмихнато.
Пак затварят и ние си чакаме.
Мирише на тор и на слама, на хубаво.
Изрева се отвътре... замлъкна.
Пак се чу песента на касапина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
