Пияни кучета скитат в нощта...
Пияни кучета скитат в нощта.
И вият, и псуват луната изцъклена.
Ах, приятели грозни...защо ме оставихте?
Към дома си пътят как ще намеря?
По-добре е да спра.
Да се върна в кръчмата топла.
При стария скитник да седна и тихо да плача.
Той да ме плесне, хей така!-на шега,
да почерпи и после кротко да млъкнем.
...Ще пиеме тихо, после аз ще си тръгна.
Бездомникът ще ми подари пистолета си.
Най-после няма да бързам за никъде.
Ще пуша цигари, а светофарът ще ми подарява посоки.
Улични котки ще ме канят учтиво на топло.
Две проститутки ще ме гледат премрежено.
А аз ще се правя, че това ме възбужда.
Ще им помахам със длан, уж че отивам за малко зад ъгъла.
На тях ще им стане за миг любопитно.
Бездомните котки ще се прозяват изкуствено,
а ще ме следят със очите неонови.
А аз, в тъмните храсти, ще се самоубия възторжено.
Пияните кучета ще оближат кръвта ми.
Бездомникът ще прибере пистолета си.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
