Полека, ден след ден...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Полека, ден след ден- умирам.
Усещам болка в мозъка, в гърдите.
И сутрин много кашлям...Плюя
парчета делник, късове от спомен
затлачен вътре, в мене...Колко са звездите
угаснали една след друга?...
Усещам кротко- идва нощ безлунна
в която кучета ще вият на умряло.
И всичките измислени камбани
на моя храм, ще ронят тъжни трели.
Два бухала отгоре ще проклинат
зелените очи на светофара.
А моите приятели ще пият.
И късно през нощта ще ме напсуват.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
